На северния японски остров Хокайдо магистралата от Хонбетсу до Ашоро е проектирана по най-високите стандарти. Това, което и липсва, са превозни средства, пише FT.
Замислен като първи етап на магистрала, достигаща почти до Охотско море, участъкът от 13,2 км се използва от около 1 300 превозни средства на ден, подобно на не особено главен път в отдалечен район.
Магистралата бележи върха на мащабната програма за обществени инвестиции Япония през 90-те години на ХХ век и в началото на новото хилядолетие. Тъй като расте натискът върху другите страни по света да правят големи разходи и инвестиции за борба с икономическото въздействие на коронавируса, тази програма предлага и урок за това какво може да се обърка.
Миналият месец МВФ призова напредналите икономики да започнат да правят мащабни инвестиции в прости капиталови проекти, за да стимулират създаването на работни места и търсенето, а след това да планират по-дългосрочна цифрова и зелена технологична инфраструктура, за да увеличат бъдещите възможности за растеж. Според МВФ правителствата трябва да се тревожат по-малко за нарастващия публичен дълг, тъй като силният растеж ще допринесе за устойчивостта.
Изглежда, че посланието е чуто: новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън се ангажира да „изгражда, да подкрепя по-добре“, а ЕС обеща „най-големия пакет стимули досега“ с планирания бюджет от 1,8 трлн. евро и фонда за възстановяване.
Поуката, която обаче икономиките трябва да извлекат от публичните разходи на Япония, е нюансирана. През десетилетието след спукването на финансовия балон Страната на изгряващото слънце се сблъска със слабо търсене на фона на намаляващите лихвени проценти и публичните инвестиции не помогнаха особено. Тези проекти оставиха наследство от конкретен и лесно финансиран публичен дълг, но не възродиха нито растежа, нито инфлацията.
„Хората смятаха, че има временно намаляване на търсенето поради спукването на балона и последвалата криза и чрез икономически стимул те ще могат да се върнат до 5-процентов растеж“, казва Тошихиро Ихори, професор в Националния висш институт за политически изследвания в Токио и експерт по японската фискална политика. „Имаше краткосрочни резултати, но това не доведе до трайно съживяване“, допълва той.
Ветераните от епохата посочват редица причини за провала. Пакетите за разходи бяха периодични и рядко се реализираха според първоначалния план. Нехомогенни политики позволиха инвестиции в най-слабо продуктивните проекти в селските райони. Междувременно кризата с лошия дълг в японските банки се засили, а темпът на нарастване на населението и производителността продължи да се забавя.
Въпросът за всяка страна, която сега се изкушава да стартира собствена разходна кампания, е дали Япония е направила грешки, от които може да се извлекат поуки, или усилията за фискален стимул в демократичната система неизбежно се насочват към по-малко продуктивни цели. Широкият академичен консенсус е, че разходите стимулират икономиката, казва Исихори.