Що се отнася до разговорите за външната политика, Еманюел Макрон определено е световен лидер. Колкото повече говори обаче, толкова повече президентът на Франция разкрива собствените си недостатъци на международната сцена, пише онлайн изданието Politico в свой анализ.
Всеки път, когато Макрон дава интервю или изнася реч, голяма част от френския и европейския политически елит се впечатлява, дори се заслепява, от стратегическата визия, която той очертава с подчертаното си красноречие. Британски анализатори и журналисти изразяват гласно съжаление, че премиерът Борис Джонсън, въпреки класическото си образование, не може да се похвали с подобен ораторски опус.
Германски официални лица също признават, че понякога завиждат на нюха и харизмата на Макрон, които контрастират на монохромната Ангела Меркел. Дори политиците от Прибалтика и Източна Европа хвалят неговата интелектуална мощ, ако не и топлите му увертюри към Русия.
Тази реакция се видя отново наскоро, след като Еманюел Макрон изложи подробности за световните въпроси в интервю от 12 000 думи за Le Grand Continent - списание, издавано от френски мозъчен тръст. Неговият анализ и провокативните му цитати го карат да звучи повече като експерт, отколкото като главнокомандващ единствената ядрена сила на ЕС и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.
Макрон е президент вече три години и половина и успя да постигне някои забележителни успехи. Неговият външнополитически опит обаче често не съответства на собствената му реторика и големите му амбиции. Неговата дарба да се прикрива маскира степента на френската импотентност по много важни чужди въпроси. Въпреки всичките му разговори за изграждане на „европейски суверенитет“ и „стратегическа автономия“, мандатът досега показва границите на това, което Франция и Европа могат да постигнат в международен план без подкрепата на САЩ.
„Ангажиментите, поети от Франция, са твърде амбициозни и тя не успя да убеди САЩ да продължат да работят с тях по големите въпроси: Иран, климат, търговия или COVID“, коментира Тара Варма, ръководител на парижкия офис на Европейския съвет по въпросите на външните отношения.
Трябва да се признае, че на Макрон не му е било лесно на трансатлантическия фронт. Той се изправи срещу Доналд Тръмп - унилатералистки президент на САЩ, който с ентусиазъм преследва и постигна оттегляне от международни организации и две ключови международни споразумения: Парижкият пакт за климата и иранската ядрена сделка. Макрон смело се опита да ограничи щетите или да запази нещата на животоподдържащо ниво, но неговите риторични сили не успяха да убедят Вашингтон да промени основния си курс.
В лицето на Джо Байдън Макрон ще има партньор в Белия дом, който се ангажира да работи в тясно сътрудничество с традиционните американски съюзници и да се завърне на международни форуми. Президентът на Франция обаче не успя да циментира визията си за стратегически автономна Европа в основата на външната политика на ЕС, дори и да е успял да я превърне в централна част от разговора, а това е от решаващо значение, тъй като трансатлантическите отношения ще се възродят.
Това ясно се видя наскоро, след като президентът на Франция се сблъска с германския министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер, която изглежда го надмина в борбата за това колко бързо ЕС може реално да увеличи своите отбранителни способности.
Най-голямото постижение на Макрон от наследството му до момента е фондът за възстановяване на ЕС от коронавируса - кулминацията на дългогодишната амбиция на Франция да накара блока да поеме общ дълг. Правителството му работи в тясно сътрудничество с Берлин, за да положи основите на плана, въпреки първоначалната неохота на Ангела Меркел. Това се дължи на дългогодишните усилия на френския президент за изграждане на близки отношения с Германия.
Макрон подтикна Европа да разработи и по-сплотен подход към Китай, а също така се впусна и в цифровия свят, като изигра ключова роля в ангажимента държави и компании да премахват екстремистко съдържание в интернет след терористичната атака през 2019 г. в Нова Зеландия.
14:54 | 13.09.22 г.