Правителствата и длъжностни лица изразяват надежди, че ваксините за COVID-19 могат да доведат до изграждане на „стаден имунитет“. Някои изчисляват, че имунизирането на само две трети от населението може да спре пандемията и да защити цели общности или нации.
Тази концепция обаче идва с предупреждения и големи изисквания за това какво ваксините могат да бъдат в състояние да предотвратят. Някои експерти казват, че подобни очаквания са погрешни и нереалистични, пише Ройтерс в свой анализ.
За да разберем какво е необходимо за постигане на стаден имунитет с ваксини срещу COVID-19, трябва да имаме предвид фактори, някои от които са още неизвестни, посочва агенцията. Сред тях са например каква е скоростта на разпространение на вируса, ще могат ли първите ваксини да спрат предаването на вируса или просто няма да позволяват на хората да се разболяват, както и колко души от населението ще приемат ваксина. Друг въпрос е ще предлагат ли ваксините еднаква защита на всички.
„Стадният имунитет понякога погрешно се разбира като индивидуална защита“, казва Йосеп Янса, експерт по подготовка и реагиране при извънредни ситуации в здравеопазването в базирания в Стокхолм Европейски център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC). „Неуместно е да си мислим, че„ аз самият няма да бъда засегнат, защото има стаден имунитет“. Стадният имунитет се отнася до защитата на общността, а не до това как даден човек е защитен“, допълва той.
ECDC използва праг за стаден имунитет от 67% за своите модели. Същевременно канцлерът на Германия Ангела Меркел заяви този месец, че ограниченията заради коронавируса в Германия могат да бъдат премахнати, ако 60% до 70% от населението придобие имунитет заради прекарана инфекция или чрез ваксинация.
Експертите на Световната здравна организация също посочват 65% -70% степен на покритие на ваксините като начин за достигане на популационен имунитет чрез ваксинация.
„Идеята на стадния имунитет е да защити уязвимите“, казва Елинор Райли, професор по имунология и инфекциозни болести в Университета в Единбург. „Идеята зад това е, че ако, да речем, 98% от населението са ваксинирани, в общността ще има толкова малко вирус, че останалите 25 ще бъдат защитени. Това е смисълът“, посочва тя.
От основно значение за изчисленията на общественото здраве по тази концепция е скоростта на възпроизводство или R стойност, на вируса. Това е мярка за това на колко други хора средно се предава патоген от заразен човек при нормални обстоятелства. Ако приемем, че ефикасността на ваксината е пълна, праговете на процента на стадния имунитет за инфекциозни заболявания се изчисляват чрез разделяне на 1 на стойността на R, изваждане на резултата от 1 и умножаване по 100.