Байдън може да научи много от примера на Бил Клинтън

Републиканците и демократите проведоха много различни кампании за президентските избори в САЩ тази година, но американският народ изглежда имаше свой собствен дневен ред. Хората заложиха на разделението на институциите, но явно така могат да получат това, което изглежда искат: първи мандат на Байдън, който е по-скоро втори мандат на Бил Клинтън, отколкото трети мандат за Барак Обама.

Очевидно избирателите отхвърлиха хаотичния и нахакан стил на президента Тръмп, но подкрепиха икономическата му политика. Джо Байдън беше избран, но гласоподавателите отхвърлиха радикална трансформация на Америка, като намалиха демократичното мнозинство в Камарата. Въпреки че демократите похарчиха рекордните 809 млн. долара, републиканците ще запазят контрола над Сената, ако спечелят междинните избори в Джорджия. Републиканските кандидати получиха повече гласове и спечелиха балотажите в Сената в годините, когато Бил Клинтън и Барак Обама бяха избрани за президент, пише Wall Street Journal в свой анализ.

Просперитетът на нацията и функционирането на демокрацията често зависят от това как реагира президентът, когато избирателите отхвърлят неговия дневен ред. Когато Бил Клинтън повиши данъците и се опита да национализира здравеопазването през 1993-1994 г., избирателите реагираха през 1994 г., като избраха републикански конгрес. Тогава Клинтън беше принуден да избира между волята на хората и неговия дневен ред. Той работи с републиканците, за да балансира бюджета, да намали данъците, да ограничи регулаторната тежест и да реформира благосъстоянието. Демократите и републиканците създадоха едно от най-силните следвоенни разширения на икономиката и бюджетен излишък.

През 2009-2010 г. Барак Обама повиши данъците и успя да национализира индивидуалния пазар на здравни грижи. Гласоподавателите пак реагираха, като избраха републиканска Камара на представителите и изпратиха още републиканци в Сената. Изправен пред същия избор, пред който се изправи и Клинтън през 1994 г., Обама реши да игнорира волята на избирателите и продължи напред със своята партийна програма за данъци, разходи и регулиране. Икономическият растеж се забави, разходите се увеличиха, а бюджетният дефицит възлезе на 4,5 трлн. долара през последните шест години на мандата му, въпреки че нямаше рецесия, война или пандемия.

Днес избраният президент Байдън застава там, където застанаха Клинтън и Обама. Той обаче получи посланието две години по-рано, в началото на мандата си, а не на междинните избори. Байдън няма да може да въведе политиките, за които агитираше, като например нови данъци, които да донесат 4 трлн. долара, нов зелен курс на икономиката и отварянето на Medicare за хората под 65 години. Гласоподавателите обаче одобриха и се обединиха около умерения му тон и отхвърлиха социализма на Бърни Сандърс и Елизабет Уорън. Така че всяко законодателно действие през следващите две години ще трябва да бъде двустранно.

Ако Байдън се поддаде на натиска на избирателите, той може да последва примера на Бил Клинтън и да намери области на двустранно сътрудничество, като започне от икономиката. С по-просветени търговски и имиграционни политики президентът Байдън може да направи икономиката още по-силна. Тъй като тя се възстановява много по-бързо от дори най-оптимистичните прогнози и на фона на неизбежната наличност на ваксина за Covid-19, двупартийните действия могат да гарантират възстановяване във формата на V.

Ако републиканците спечелят междинните избори в Джорджия, американските гласоподаватели ще попречат на администрацията на Байдън да повиши данъците, да реформира съдилищата, да приеме Пуерто Рико и окръг Колумбия като щати и да приложи лява програма, която драстично ще разшири администрацията. Президентът все пак има регулаторни правомощия, но съдилищата и Конгресът ще имат властта да валидират прекомерното им използване.

След като Бил Клинтън прие преценката на гласоподавателите, това доведе до 4,6% среден темп на растеж през последните му три години на поста. Отказът на Барак Обама да схване посланието на избирателите доведе до най-слабото икономическо възстановяване през следвоенния период.

Бездействието или блокирането не е жизнеспособен отговор на нарастването на дълга, причинено от пандемията. Въз основа на експлозията на разходите само през 2020 г. федералният дълг ще скочи до 104% от брутния вътрешен продукт от 79,2% през 2019 г. Бюджетната комисия на Конгреса прогнозира, че ръстът на националния дълг ще надвиши растежа на доходите на страната за обозримо бъдеще. Така се очаква да настъпи дългова криза.

Само двупартийността може да се справи с тази криза. Когато социалното осигуряване в страната беше изправено пред фалит през 1981 г., нито републиканците, нито демократите не събраха смелост, лидерство или гласове сами да решат проблема. Президентът Рейгън обаче и говорителят на Камарата О’Нийл стигнаха до двупартийно решение, което запазва платежоспособността на социалното осигуряване в продължение на почти 40 години.

Байдън е по-скоро либерал, отколкото радикал, и 36-те години в Сената са го научили, че трайната подкрепа за законодателството идва само чрез двупартийност. Ако бъде оставен сам, той ще преговаря. Американският избирател, проявявайки мъдрост, ще го улесни да направи правилния избор.