Сделката на Путин за Нагорни Карабах води Ердоган в задния му двор

Руският президент Владимир Путин успя да договори сделка за прекратяване на 44-дневния конфликт в Нагорни Карабах, след като Армения бе притисната в ъгъла от азербайджанската армия и трябваше да спре сраженията и да изтегли силите си.

На свой ред Москва изпрати 2000 военни миротворци в региона във вторник, което бе и част от споразумението, подписано от арменския премиер Никол Пашинян и азербайджанския президент Илхам Алиев, посочва Bloomberg в свой материал.

Въпреки че не участва в сделката, тя е стратегическа победа и за турския президент Реджеп Ердоган, чиято подкрепа за Азербайджан му позволи да стъпи в кавказкия „заден двор“ на Русия. По думите на Илхам Алиев в телевизионно обръщение турски войски ще се присъединят към руските миротворци.

Според Москва обаче споразумението не споменава турско участие в конфликта и за момента няма планове турски миротворци да се разполагат в Нагорни Карабах, коментира говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Мирното споразумение все пак дава на Ердоган за първи път потенциален сухопътен достъп през Южна Армения до Азербайджан и богатите на ресурси републики от Централна Азия, въпреки че Анкара отхвърля възможността за дипломатически връзки с Ереван и общата граница между двете страни остава затворена.

„Получихме каквото искаме“, каза Алиев в телевизионното си обръщение.

Споразумението, обявено във вторник, на практика изключва САЩ и Франция, което позволява на Путин и Ердоган да поемат контрола върху условията за каквото и да е било бъдещо уреждане на споровете между Армения и Азербайджан. Русия, Франция и САЩ от десетилетия неуспешно се опитват да посредничат за мир, след като през 1994 г. Москва договори примирие във войната между двете страни, отнела живота на 30 000 души и принудила други 1 млн. души да напуснат домовете си.

„В този труден момент Франция застава на страната на Армения“, се казва в изявление от кабинета на президента Еманюел Макрон. Оттам посочват, че ще се искат „твърди гаранции“ за сигурността на арменските цивилни граждани като част от какъвто и да е било дългосрочен договор за Нагорни Карабах.

В рамките на споразумението арменците в региона ще имат сигурен достъп до Армения през сухопътен коридор през азербайджанска територия, който ще се охранява от руски сили. Той също така позволява на хора в азербайджанския автономен регион Нахичеван до Турция да пътуват през Южна Армения до Азербайджан отново под руска охрана.

„За Путин това е най-добрата възможна сделка при тези обстоятелства, като се има предвид нашето (на Москва – бел. ред.) нежелание и неспособност да се сражаваме във войната на страната на Армения“, коментира Владимир Фролов, бивш руски дипломат и настоящ международен анализатор. „Той поддържа функциониращи отношенията с Ердоган, като избягва голям сблъсък“, допълва експертът.

Според президента на Нагорни Карабах Араик Харутюнян, който защити споразумението за мир, разпространението на коронавируса сред арменските войски е допринесло за отслабената им бойна готовност. „Не знам каква оценка историята ще даде на това решение, но ние бяхме принудени да го вземем“, като азербайджанските сили бяха едва на 2-3 километра от карабахската столица Степанакерт, каза още държавният глава в Facebook.

Изказването му стана факт на фона на протести в арменската столица Ереван, след като бе обявено подписването. Демонстранти нахлуха в парламента, а гневни тълпи се събраха пред сградата, както и пред официалната резиденция на Пашинян, който бе обвинен, че е предал страната.

Армения и Азербайджан се сражаваха в продължение на над шест седмици за Нагорни Карабах, а над 5000 души са загинали по време на конфликта, посочват руски власти.

Докато Азербайджан настоява, че се бие, за да възстанови контрол върху териториите си, Армения настоява, че защитава правото на Нагорни Карабх за самоопределение.