Каква е истинската цена на глобалния енергиен преход?

Петнадесет трилиона долара - това е сумата, която трябва да се инвестира в нов енергиен капацитет в световен мащаб през следващите три десетилетия.

По-голяма част от това - 80 процента – трябва да се „налее“ в развитието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Това със сигурност оскъпява енергийния преход, но никой никога не е казвал, че зеленото ще бъде евтино, пише Ирина Слав в коментар за Oilprice. 

И все пак инвестициите, които трябва да бъдат насочени към разширяване капацитета на вятърната, слънчевата енергия и свързаните с тях системи, няма да бъдат единствените разходи, които ще е необходимо да бъдат поети по време на прехода. Възможно е да има и големи разходи по отношение на околната среда.

Анализаторите на BloombergnNEF, които правят инвестиционната оценка за следващите 30 години с фокус върху енергетиката, посочват, че между 2020 г. и 2050 г. в глобалната мрежа ще бъдат инвестирани още 14 трилиона долара, които вероятно ще я адаптират към нарастването на слънчевата енергия и внедряването на нов капацитет. Прогнозира се, че соларните мощности ще съставляват 56% от глобалния общ енергиен капацитет.

И това ще доведе до нова мини златна ера в миннодобивната промишленост.

Вятърната енергия, подобно на слънчевата, изисква използването на много метали и други минерали, които участват в производството на основни компоненти за инсталациите. Следователно, докато търсенето на вятърни турбини и витла се увеличава, ще нараства и търсенето на металите, от които са направени тези компоненти.

Подобно е положението и при металите и минералите, необходими за производството на соларни панели.

Ето само един пример, който може би илюстрира идеално тенденцията - според доклад на Световната банка от 2017 г. търсенето на сребро може да скочи от сегашните 24 000 тона годишно до над 400 000 тона. И това е в най-скромният сценарий, при който се прогнозира по-голямо разпространение на соларни панели без наличието на сребро за сметка на кристалните силициеви панели, където среброто присъства. От друга страна, при обратния сценарий, търсенето на сребро може да достигне 700 000 тона, ако въпросният тип панели без сребро не успеят да се наложат до такава степен на пазара.

Подобно увеличение в търсенето на злато ще изисква значително разширяване на добива на метала. Въпросният добив е енергоемък, не особено екологичен, споделя инвеститорът Сам Ковач в статия за Seeking Alpha, посветена на предизвикателствата пред енергийния преход.

Сега добавете към среброто и редица други метали, използвани в инсталации за възобновяема енергия, и разширяването на добива става още по-значително, добавяйки икономически, социални и екологични разходи към прехода.

След това се появява въпросът със съхранението на енергия. Без него преходът просто няма да се случи. Всъщност някои анализатори се питат дали това може да се случи предвид текущия етап на развитие на технологията за съхранение на енергия. Преди две години статия на Джеймс Темпъл за Massachusetts Technology Review поставя под въпрос жизнеспособността на енергийния преход именно заради съхранението на енергия, което, твърди Темпъл, все още е твърде скъпо в светлината на мащаба, до който трябва да се развие.