За да се справят с COVID, дълговете на бедните страни трябва да бъдат облекчени

Пандемията от новия коронавирус отне живота на стотици хиляди хора и наруши поминъка във всички краища на света. Тя хвърли повече икономики в едновременна рецесия, отколкото по всяко време от 1870 г. насам. Според изчисленията на Световната банка през първата си година тя може да тласне до 150 млн. души в крайна бедност, с което се слага край на две десетилетия стабилен напредък в намаляването на бедността.

Настоящата криза е в контраст с рецесията от 2009 г., когато голяма част от щетите паднаха върху финансовите активи и напредналите икономики бяха засегнати по-силно от развиващите се страни. Този път икономическият спад е много по-широк и по-дълбок и оказва огромно въздействие върху най-бедните страни и най-бедните хора във всяка страна, което увеличава неравенството, посочва в свой анализ за Wall Street Journal Дейвид Малпас, президент на Групата на Световната банка.

Малпас подчертава, че Групата на Световната банка бързо се е приближила до пълния си капацитет на финансиране. Напът сме да ангажираме рекордните 160 млрд. щатски долара за 15 месеца и 40% от тази сума е ангажирана през първите шест месеца, посочва той.

Нашето финансиране помага на развиващите се страни да се справят със здравното, икономическото и социалното въздействие на пандемията. Но дори когато Групата на Световната банка доставя огромни положителни нетни потоци, най-бедните страни се нуждаят от много по-голяма помощ, допълва той.

За най-бедните страни кризата и свързаните с нея икономически блокади дойдоха в момент на особена опасност. През 2019 г. почти половината от всички държави с ниски доходи, според оценка на Световната банка и Международния валутен фонд, са изложени на висок риск заради дългове. С пандемията тежестта на дълга стана много по-тежка поради опустошителното свиване на продукцията, паричните преводи и семейните доходи в развиващия се свят, подчертава той.

Ако не се вземат спешни мерки за този нарастващ дълг, това може да доведе до загубено десетилетие за най-бедните хора в света, предупреждава още Малпас.

За да се подготви рецептата за възстановяване и растеж, спешно са необходими пет съставки - трайно спиране на обслужването на дълга, дълбоко намаляване на тежестта на дълга, по-пълно участие на кредиторите, равни условия за разрешаване на дълговите кризи и прозрачност на дълга за защита на хората, препоръчва той. От своя страна, самите развиващи се страни също трябва да предприемат стъпки, за да осигурят прозрачни и устойчиви национални политики, които подкрепят бедните.

Добра първа стъпка, приета от Г-20, е спиране на обслужването на дълга от официални двустранни кредитори, което влезе в сила на 1 май след обаждане от директора на МВФ Кристалина Георгиева и мен, припомня той. Това позволи на най-бедните страни да използват оскъдните си ресурси за финансиране на пандемичната си реакция вместо плащания по дълга.

Малпас посочва обаче, че облекчението не е толкова голямо, колкото се е очаквало, защото не са участвали всички кредитори. Притежателите на облигации и други частни кредитори обикновено продължават да събират пълни погасителни вноски дори по време на кризата, а участието на Китай е частично по обхват. Последните стъпки, предприети от Китай за засилване на ангажимента, са Пекин да даде някои обещания.

Участниците в срещата на върха на Г-20 този месец вероятно ще настояват повече кредитори да спрат плащанията по дълговете на развиващите се страни. Това е добре дошло, но спирането осигурява само временно облекчаване на дълга, отлагане на плащанията, но не и намаляване на крайната тежест на дълга. За хората в най-бедните страни няма светлина в края на тунела - само повече държавен дълг.

Подритването на топката по пътя не трябва да продължава. Кредиторите от Г-20 трябва да търсят своевременно и смислено облекчаване на дълга за затруднените кредитополучатели както чрез по-ниски лихвени проценти, така и чрез реални отписвания в някои случаи. Общата рамка, постигната от Г-20, трябва да избягва подход, който забавя възстановяването. Най-бедните страни се нуждаят от постоянно фискално пространство, за да насърчат новите инвестиции и да създадат по-екологичен, по-приобщаващ растеж, казва Дейвид Малпас.

Правителствата на страните от Г-20 трябва да създадат и стимули за всички свои публични двустранни кредитни договори и да насърчават принудително частните кредитори под тяхна юрисдикция да участват пълноценно в усилията за облекчаване на дълга.

Обосновката за намаляване на дълга на най-бедните страни е ясна, но няма съществуващ процес на несъстоятелност, който да е бърз и справедлив, допълва той. Вместо това настоящите условия са наклонени в полза на кредиторите, включително от категорията „лешояди“. Това не оставя жизнеспособно бягство от бедността за хората в страните длъжници, заключава Малпас.

Предвид сериозността на кризата преструктурирането на дълга трябва да намали дължимата сума. Това трябва да се постигне с по-малко съдебни спорове и повече прозрачност по отношение на условията.

Съпротивата срещу намаляването на дълга и прозрачността е интензивна. Херметичните споразумения за неразкриване често защитават договорите, оставяйки условията им в тайна. Прозрачността е единственият начин да се балансират интересите на хората с интересите на подписващите дългови и инвестиционни договори, допълва Дейвид Малпас в анализа си. Държавите от Г-20 трябва да изискват от своите публични институции-кредитори да оповестяват всички дългови договори и да правят публични споразуменията за рефинансиране, препоръчва още той.

Правителствата на развиващите се страни също трябва да изиграят своята роля. Те трябва да поискат облекчение на дълга от своите кредитори. Правителствата на заемополучателите трябва също да отказват клаузи за неразкриване и да правят прозрачни всички свои сделки за дългове, както и разходите си. Те трябва да приемат национални политики, които са фискално устойчиви и които са в полза на бедните. Тези стъпки могат да помогнат за избягване на сериозен спад в развитието и да помогнат на хората в бедните страни да излязат от опустошителния икономически цикъл, който кризата с държавния дълг носи, пише той в заключение.