Без значение дали Тръмп, или Байдън ще спечели, Европа все губи

Който и да спечели изборите в САЩ, Европа вече е загубила, пише онлайн изданието Politico.eu в свой анализ.

Не е тайна, че повечето европейци се молят Джо Байдън да спечели президентските избори в Страната на неограничените възможности. Това обаче може да се окаже дори по-лошо от това Доналд Тръмп да остане в Белия дом.

Ако Доналд Тръмп, президентът, когото Европа обожава да мрази, беше надделял с голяма разлика, Европа поне щеше да има яснота относно възможностите си и би могла да си подготви планове. Вместо това Америка остава разделена, както винаги. Това не само е лошо за САЩ, но и ще намали надеждите на Стария континент за ясен път напред в трансатлантическите отношения.

Да, трансатлантическите отношения неизбежно биха се подобрили при президентството на Байдън след огорчението от Тръмп. Въпреки това амбициозният дневен ред, който много европейски лидери се надяваха да следват по всякакви въпроси - от екологичната политика до търговията до отбраната, вече изглежда недостижим.

Причините са две. Байдън не само няма да има силен мандат, ако спечели с малка разлика, но Конгресът изглежда ще остане разделен, като демократите ще контролират Камарата на представителите, а републиканците – Сената. Техническият термин за това положение е „застой“. Това ще принуди Байдън да отиде в същия ъгъл, откъдето ще изпълзи Тръмп след няколко години престой и който вгорчи немалка част от мандата на Барак Обама.

Без мнозинство в двете камари на Конгреса нито един от президентите не успя да изпълни голяма част от законодателния си дневен ред. Вместо това те разчитаха на нареждания, които лесно могат да бъдат отменени с един подпис на наследника им.

За Европа това означава, че САЩ е ненадежден партньор, когато става въпрос за преследване на амбициозна глобална програма. Един такъв пример е ядрената сделка с Иран от 2015 г. Без демократично мнозинство в Сената Обама се изправи пред избор – да не подпише сделката или да я подпише, но тя никога да не е напълно легитимна съгласно американското законодателство. Той избра последния курс и след като Тръмп встъпи в длъжност се отказа от нея.

Същата динамика следваше и Парижкото споразумение за климата. Без печата на Конгреса за Тръмп беше много по-лесно да се оттегли от договора.

Ето защо европейските лидери се надяваха, че Байдън ще спечели със сериозна преднина, за да може демократите да надделеят в Конгреса. Всъщност много от социологическите проучвания в навечерието на изборния ден сочеха точно това, като подхраниха очакванията за „революция“, подобна на мащабната победа на Роналд Рейгън през 1980 г. - победа, която предизвика драматична промяна на посоката в американската политика.

Категорична победа на Джо Байдън би могла да позволи на Вашингтон и европейските му съюзници да преследват сериозен трансатлантически дневен ред, който мнозина смятат за жизненоважен за подновяването и предефинирането на алианса, особено в лицето на нарастващото предизвикателство, поставено от Китай.

Това обаче явно не е писано да стане. Въпреки че някои в Европа, особено в Германия, проявиха интерес да се опитат да реанимират усилията за създаване на трансатлантическа сделка за свободна търговия, може да не си струва усилието, ако следващият президент на САЩ не успее да получи съгласието на Конгреса.

Европа също така – макар и несъзнателно, ще мисли какво ще се случи през тези 4 години и след това предвид възрастта на Байдън, ако той спечели. Той вероятно ще иска да служи един мандат. Ако той трябва да бъде наследен от републиканец, подобен на Доналд Тръмп – съвсем реална възможност предвид настоящия американски политически климат, защо да си прави труда да преговаря за сделки, които биха могли да се изпарят веднага щом той излезе от Белия дом?

Отговорът може да бъде, че Европа няма по-добри възможности, особено що се отнася до сигурността. Сблъсквайки се с все по-враждебната Русия, Европа се нуждае от чадъра на Америка за сигурност повече, отколкото по всяко време след края на Студената война. Германия и други страни ще направят всичко възможно, за да поддържат САЩ ангажирани в отбраната на Европа.

Все пак този въпрос може да остане източник на напрежение в администрацията на Байдън, която, подобно на Тръмп, иска да се съсредоточи повече върху Китай през следващите години. Администрацията на Байдън вероятно ще следва политиката на Тръмп да тласка Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност, макар и с по-малко агресивен тон.

Тъй като европейската икономика е затлачена заради пандемията и апетитът на обществото за по-големи разходи за отбрана се охлади, в най-добрия случай въпросът за сигурността изглежда ще остане източник на трансатлантическо напрежение. С други думи, дори ако повечето европейци нямат търпение да видят гърба на Тръмп, скоро може да се окажат заседнали в същата ситуация, в която бяха през последните четири години: да се надяват на най-доброто, но да се страхуват от най-лошото.