Биологичният отпадък може да се превърне в енергиен източник

Биологичният отпадък - основно от хранителни продукти, е предизвикателство за всяка община в ЕС, но реално той може да се превърне във възможност за развитие на кръговата икономика и енергиен източник, пише в анализ на Европейската агенция по околна среда.

Според дефинициите в европейското законодателство биологичните отпадъци представляват остатъци от храни - от домакинствата и индустрията, както и разградими остатъци от поддръжката на градините и парковете. Храните заемат 60% от биологичните отпадъци в ЕС.

Всяка година държавите в общността изхвърлят по 88 млн. тона храни, или около 20% от всички произведени хранителни продукти. А този боклук може да се превърне в ценна суровина за подхранване на почвите или за производство на биогаз.

Подобни инициативи биха помогнали и на местните власти да изпълнят изискването за рециклиране на 65% от общинските отпадъци до 2035 година, както и междинните цели - рециклиране на 55% от отпадъците до 2025 година и на 60% до 2030 година.

Биологичният отпадък съставлява около 34% от боклука, генериран на общинско ниво. По данни на Евростат през 2019 година общо общините в ЕС генерират по около 250 млн. тона отпадъци годишно.

Едно от предизвикателствата, които вижда Агенцията по отношение на преработката на отпадъците, е замърсяването с пластмаси - обикновено става въпрос за опаковки от храни. Затова и предложението на експертите е по-ясно етикетиране на опаковките, които са биоразградими и подлежат на компостиране.

Методите за разграждане на тези отпадъци са два - компостиране и анаеробно разграждане. Първият е много по-широко застъпен и при него, в кислородна среда, се осигурява основно тор за подхранване и подобряване на почвите.

Анаеробното разграждане се използва за производството на биогаз, което има благоприятно отражение върху околната среда. Биогазът може да бъде използван за производство на електроенергия или за отопление, както и за гориво като цяло.

Подобни практики има в Дания, Германия, Норвегия и Италия, където биогазът от отпадъци се използва за производството на автомобилни горива, а след пречистване дори се включва в газопреносната мрежа на страните.

Да се превърне биологичният отпадък в директен източник на суровина за биорафинерии обаче е голямо предизвикателство заради нееднородните отпадъци. Но потенциалът е съществен за производството на етанол, метан или водород.

Конвенционалните методи за производство на водород са скъпи, защото изискват значителни количества електроенергия - водородът се добива основно чрез електролиза на водата. Но при обработката на биологичните отпадъци има ферментация, при която се отделя водород, макар и все още този процес да не може да бъде впрегнат в индустрията.

Има и други методи, които все още не са масови, но крият много възможности за използването на биологичните отпадъци като енергиен източник. Сред тях са пиролиза, газификация и хидротермална карбонизация, които използват висока температура. 

Предизвикателство обаче е все още високата цена на трансформацията на боклука в енергиен източник. Често сепарирането на отпадъците и последващото пречистване на суровината е доста скъпо начинание и е трудно изпълнимо за индустриални нужди.