Структурните проблеми зад изтичането на медицински мозъци от ЦИЕ

Covid-19 разкрива многобройните клопки на сегашната социално-икономическа система в голяма част от страните от Централна и Източна Европа. Пандемията подчерта, че управлението на здравните работници и институционалната рамка, регулираща тяхното образование, са неадекватни.

По време на първата вълна на пандемията, през пролетта, капацитетът на болниците беше повече от наситен, като лекари и медицински сестри работеха нощем и денем, за да осигурят възможно най-добри резултати за всички пациенти, пише онлайн изданието Emerging Europe в свой анализ. Този драматичен сценарий разкри колко крайно необходими са здравните специалисти, както и че на много места просто няма достатъчно от тях.

Въпреки че тази ситуация има много малко изключения в световен мащаб, сред страните, засегнати най-много от  проблема, са тези в Централна и Източна Европа. Според данните, предоставени от Световната здравна организация (СЗО), съотношението на лекарите спрямо населението в Полша, Сърбия, Черна гора, Румъния е доста под това в западноевропейските страни. По-конкретно, Полша например има 23,79 лекари на 10 000 души, един от най-ниските показатели в Европа.

Тъй като втората вълна на коронавируса ескалира в цяла Европа, загрижеността за липсата на квалифициран медицински персонал в региона нараства. Милан Кубек, председателят на Чешката лекарска камара, наскоро заяви, че „здравните услуги в страната могат да бъдат застрашени от липсата на квалифициран персонал дори повече от липсата на легла за интензивно отделение“. По думите му „винаги можете да си купите медицинско оборудване, но обучението на медицинския персонал отнема години, ако не и десетилетия“.

Това е симптом на структурните проблеми в региона, които датират от началото на неговия преход от 90-те. „Големите дефицити в публичното финансиране на здравните системи бяха само едно от предизвикателствата, произтичащи от икономическия спад през 90-те години в страните от Централна и Източна Европа. Много държави се стремят да осигурят публично финансирани здравни услуги - например чрез споделяне на разходите с пациентите или намаляване на обхвата на основните обезщетения“, посочва Доната Курпас, доцент в Медицинския университет във Вроцлав.

Въпреки това не е направено много за решаването на въпроса по отношение на политиките. В Полша, където са анализирани 3000 договора в 73 различни болници, е установено, че средната заплата на младши лекар е 13,65 злоти (2,96 евро) на час. Освен това, финансираните от държавата места за специализации не са достатъчни, за да покрият настоящите нужди от медици. Заплатите за тези свободни работни места са толкова ниски, че проучване, проведено от Комисията за младите лекари на Полската лекарска камара, установява, че 89% на лекарите на възраст под 35 години трябва да имат допълнителна работа, за да компенсират.

Поради това не би трябвало да е изненадващо, че натискът за заминаване в чужбина идва от много източници, изтласквайки младите медици от региона от много ранна възраст.

Госия, студентка трета година от Полша, която се обучава в University College London, казва, че един от ключовите двигатели зад решението й да продължи университетското си образование в Англия е историята на леля ù, също лекар. „Тя работи в болница от пет години, току-що е навършила 30. Тя получава толкова ниска заплата, че работи на допълнителни смени и прекарва цялото си време в болницата“, казва Госия.

Заплатите са един аспект от изтичането на мозъци от региона. Другият са структурните проблеми и образованието са част от тях. Да си осигуриш специализация е трудно и качеството на преподаване дори през първите години на обучение е обект на критика.

„В Полша системата е наистина стара, няма сътрудничество с професорите, няма преподаватели, които да ви подкрепят. Това ме подтикна да търся алтернативни и по-обогатяващи подходи към професията, което е част от причината, поради която реших да се преместя във Великобритания“, казва още Госия.

Тези структурни проблеми, резултат от десетилетия ниски публични разходи за здравеопазване и образование, вероятно ще продължат и пред следващите десетилетия. Докато правителствата на развиващите се европейски държави се борят да намерят задоволителни решения на проблема по време на пандемия, недостигът на здравни специалисти - в комбинация с новите значителни ангажименти, изисквани от лекарите, създава търкания между правителствата и медицинските институции.

Станислав Карчевски, сенатор от управляващата в Полша партия "Право и справедливост" (PiS), който е хирург, заяви в неотдавнашно интервю за телевизия TVN24, че лекарите, които твърдят, че заплатите им не са адекватни на усилията им, „лъжат“. Той посочва, че те „печелят наистина добри заплати“.

За разлика от реакцията на PiS, в началото на октомври унгарското правителство на Виктор Орбан одобри голямо увеличение на месечните заплати за лекарите. „Най-накрая успяхме да постигнем това, за което се борихме. Ще можем да работим в здравна система без парични вноски, с подходящи заплати “, коментира Гюла Кинчес, председател на Унгарската лекарска камара.

Увеличението почти ще удвои предишните заплати на здравните специалисти в Унгария до 2023 г., като целта е окончателно да се изключи почти институционализираната система за неформални плащания от пациенти на лекари.

Въпреки че тази мярка може да се разглежда като първа стъпка към разрешаването на проблема, ясно е, че регионалното изтичане на мозъци трябва да бъде решено с дългосрочни политики за справяне с икономическите, образователните и другите структурни проблеми.

Истинското предизвикателство ще бъде съчетаването на ефективни дългосрочни политики с по-непосредствени, които ще позволят на здравните системи да се справят правилно с пандемията и предизвикателствата, които ще последват.