Въпреки напредъка в последните години в борбата с корупцията и доброто управление, държавите от Западните Балкани все още показват критични нарушения в демократичните и икономически баланси. Някои икономически сектори изискват особено внимание, тъй като те са вероятни източници на концентрация на власт и превземане на държавите, пише в доклад инициативата Лидерството за развитие и почтеност в Югоизточна Европа (SELDI).
Инициативата представя пилотна всеобхватна методология за мониторинг на уязвимостта на държавното улавяне в Западните Балкани – основен инструмент за диагностика на т.нар. пленени държави.
Данни показват, че основните предизвикателства за страните от региона остават различните инструменти за превземане на държавите, например медиен контрол, корупция в съдебната система, липса на почтеност на публичните организации, липса на безпристрастност и неадекватни антикорупционни процедури.
На територията на Западните Балкани оценката на възможностите за пленяване на държавите е от 39 до 45 от 100 възможни точки (пълно превземане на държавата). И въпреки че никоя от страните не е близо до пълното държавно превземане, т.е. авторитарно управление, ключови икономически сектори, като енергетика, фармация, телекомуникации, строителство, показват признаци на монополизиращ натиск, потенциално свързан с идеята за пленената държава (институциализация на корумпирани отношения, водеща до виртуална приватизация на управление, злоупотреба с правилата за добро управление, злоупотреба с власт, приемане и прилагане на правила в полза на малка група хора за сметка на обществото и бизнеса като цяло).
Тези проблеми задържат икономическото развитие на страните и поддържат БВП на глава от населението в региона много под 50% от средното за ЕС, както и стандартите за покупателна способност ниски.
Европейската комисия ще трябва да обърне специално внимание на защитата на конкуренцията в тези сектори, когато прилага своя икономически и инвестиционен план за региона, който има за цел да стимулира икономиките, като същевременно подобри тяхната конкурентоспособност, препоръчва се в анализа.
Монополизационният натиск е най-висок в Албания, Косово и Босна и Херцеговина. В тези страни ситуацията се влошава заради недостатъците на антитръстовите политики и тяхното прилагане. Съществени са нивата на натиск и в Черна гора, Северна Македония, Сърбия. Това изисква повече съдебен контрол (по отношение на законодателството, концентрация на поръчки, дейности на специализирани регулаторни органи и др.) в критични сектори в целия регион на Западните Балкани и особено в Албания и Косово, подчертава се в доклада.
Кризата с Covid-19 категорично демонстрира две тенденции в Западните Балкани, и двете от които SELDI очерта в неотдавнашните си политически доклади. От една страна, новосъздадените демократични институции бяха бързо смазани от авторитарни тенденции, които се подготвят в последното десетилетие. Почти всички страни в региона се опитаха да сплашат медиите и демократичните свободи.
От друга страна, чуждестранни авторитарни сили – най-вече Русия и Китай, побързаха да опитат да повлияят общественото мнение срещу ЕС с помощта на местните лидери.
И двете тенденции се влошават от концентрацията на власт в ръцете на политически лидери и местни икономически групи. Това доведе до олигархизация на икономиките в региона и завладяване на ключови държавни регулаторни функции.
Според доклада постигане на устойчивост би изисквало поне още едно десетилетие на сериозни усилия за подобряване на резултатите, по-силна ангажираност на местните лидери по въпросите, свързани с върховенството на закона и основите на икономиката, например конкурентоспособност и привличане на инвестиции, защита на независимостта на съдебната система, система за справяне с икономически престъпления, например с обществени поръчки, концесии, приватизация, осигуряване на прозрачност на собствеността на медиите, укрепване на антимонополните закони и практическото им прилагане и други.
07:53 | 14.09.22 г.