Субсидиите за изкопаемите горива в Русия могат да бъдат определени като съществени - по оценка на Международния валутен фонд (МВФ) през 2015 година секторът е получил 551 млрд. долара, което поставя страната на трето място в света след Китай (1,4 трилиона долара) и САЩ (649 млрд. долара), но като съотношение на направените субсидии на човек от населението Русия е на първо място с 3 832 долара.
Като цяло в света субсидиите за изкопаемите горива достигат стойност от 4,7 трилиона долара, показват още данните на МВФ.
Това е записано в анализ на пазарните нарушения в Русия, изготвен от Европейската комисия (ЕК). Целта на документа е да посочи проблемните сектори и да даде възможност на общността за защита на търговските интереси.
Анализите показват, че един от секторите с най-сериозни отклонения е пазарът на природен газ. Цените тук се определят основно от държавата и по непрозрачен начин.
През 2018 година Русия е третият по големина производител на енергийни продукти в световен мащаб, държейки дял от 17,3% от световния добив на природен газ, 12,6% на петрол и 5,6% на въглищата. Страната е четвъртият най-голям производител на ядрени технологии, показват анализите на ЕС.
Приходите от търговията с петрол и природен газ представляват между 40 и 50% от общите бюджетни приходи на Русия през годините. Основен външен пазар на руския природен газ и петрол е Европа.
254 са лицензираните компании, които имат право да добиват или търгуват с природен газ в Русия. "Газпром" обаче държи дял от 74% от този сектор. Следват "Новатек" с 10% и Роснефтгаз ( 10%). Така държавно контролирани компании управляват над 80% от този сектор.
На вътрешния пазар природният газ е основен енергиен източник и в периода 2016 - 2018 година държи дял от 54% от общото енергийно потребление, докато петролът, въглищата и ядрените технологии имат съответно 21%, 12% и 7% от общото енергийно потребление.
Европа е основният пазар на руския природен газ и прави впечатление, че цените за износ са почти три пъти по-високи спрямо цените на вътрешния пазар, които са подкрепени от държавата. Цената на вътрешния пазар е обвързана с износа, а не толкова с производствените разходи за добива на природен газ, посочват експертите на ЕС.
Това е търговска заплаха за ЕС, пише в доклада и допълват, че по отношение на производствените разходи в някои сектори цената на природния газ е едва 1/4 от експортната цена, което е съществено по-ниско спрямо нерегулираните пазари.
Към началото на 2019 година 290 компании в Русия имат лиценз да добиват и търгуват с петрол и газов кондензат. Девет от тях отговарят за 82% от добива и реализацията на руския петрол, сред които "Роснефт", Лукойл" и "Газпром Нефт". В периода 2015 - 2018 година държавните компании държат около 53-54% от производството на петрол, пише в доклада.
Според анализите обаче този дял може да е много по-сериозен, защото голяма част от частните компании са собственост на хора, приближени до Кремъл. Това не е изненада заради важността на този сектор за развитието на руската икономика.
Цените на петрола, както и на въглищата, се формират до голяма степен на пазарен принцип, но често влияние оказват и фискалните процедури.
Въглищата са интересен казус на фона на растящите ангажименти за опазването на околната среда. Износът на въглища от страната расте, докато вътрешното потребление през последните години непрекъснато намалява.
Секторът е почти напълно приватизиран, по данни на статистиката, и през 2017 година държавни и общински предприятия държат едва 0,3% от добива и търговията с въглища. Въпреки това пазарът на въглища в Русия е силно концентриран, посочват още от Брюксел.