Природният газ ще играе важна роля при постигането на въглеродната неутралност на ЕС до 2050 година, постепенно заменяйки въглищните и ядрените мощности, пишат от организацията на газопреносните оператори на общността ENTSOG в екшън план за декарбонизацията. След това самият метан ще бъде заместен от биометан или синтетичен метан за постигането на беземисионна енергетика.
Тогава какво ще се случи с газовата инфраструктура на Европа?
Според изчисленията на Investigate Europe в момента в общността се работи по газови проекти на стойност 104 млрд. евро. Голяма част от тях са насочени към терминали за втечнен газ, като целта е капацитетът им да бъде повишен с 54%.
В списъка с проектите от общностен интерес на ЕС, тоест получаващи и финансиране от парите на данъкоплатците в общността, са 32 проекта, свързани с природен газ.
Но нека думата "природен" не ви заблуждава по отношение на газа, пишат още от организацията - "синьото" гориво емитира метан, който е един от най-опасните за околната среда газове. Единственото му предимство пред въглеродния диоксид е бързият му разпад - за между 8 и 12 години, докато СО2 може да стои с векове в атмосферата.
Или с други думи, в момента с активното участие на средствата на данъкоплатците се изграждат проекти за 104 млрд. евро, които само след десетилетие могат да се окажат непотребни.
Като една от причините за работата по тях се сочи нуждата от енергийни ресурси. Но и оценките на нуждите от газ са преекспонирани, коментират анализатори от Global Witness, цитирайки изчисления на ENTSOG.
Анализите на Организацията, изготвени през 2013 година за периода до 2019 година се разминават с между 5 и 21% от реалното потребление, отчетено от Европейската комисия, а направените анализи през 2015 година - с между 6 и 17%. Това разминаване в очакванията се признава и в доклади на Европейската сметна палата.
През тази година организацията е записала, че потреблението на газ в ЕС ще се увеличи с една трета до 2030 година и това е свързано с енергийната трансформация на общността до 2050 година.
От друга страна, има една основателна причина за изграждането на толкова газопроводи - политиката. Идеята за поне три източника на газ, за да бъдат гарантирани доставките възникна заради нестабилността в отношенията между Русия и Украйна.Така политиката на европейските власти всъщност е да се смекчи силата на геополитическото оръжие на Русия и реално капацитетът за внос на газ е много по-голям от потреблението.
Защо са ни газопроводи след енергийната трансформация?
От индустрията отговарят, че сегашната газова инфраструктура, включително и терминалите за втечнен газ, ще може да бъде използвана за развитието на бъдещето на енергетиката - водородът. Но - с допълнителни инвестиции, пише в доклад Gas Infrastructure Europe, без да уточнява размера.
От ENTSOG също залагат в плановете си за следващите години на водорода. Основната цел е да бъдат изградени водородни хъбове, изградена (или пригодена) инфраструктурата за тяхната свързаност, както и пазар на водород в страните от общността.
За да бъде постигната тази цел, трябва да бъдат премахнати редица бариери и да се насърчат инвестициите в тази насока. Например, регулаторните органи в страните от ЕС трябва да признаят необходимостта от инвестиции в мрежата, за да бъде тя пригодена за навлизането на водорода, така че всички потребители да имат достъп до него.
А как да стане това? През април от ENTSOG изпратиха писмо до Европейската комисия (ЕК), посочвайки нуждата от икономически стимули за съживяване на европейската икономика след COVID. В него от Организацията очакват стимули за водордни проекти, които могат да отворят 5,4 млн. работни места до 2050 година.
Ясно е, че няма едно решение на плановете за въглеродна неутралност, но трябва да се замислим дали газът е едно от тях и къде е мястото му в енергийния микс на бъдещето.
17:39 | 13.09.22 г.