При президента Доналд Тръмп сривът на американската мека сила - способността на една държава да влияе на другите чрез привличане, а не чрез принуда - е реален и грандиозен. Проучване, публикувано през септември от изследователския център Pew, разкрива, че Covid-19 е подчертал четиригодишния спад, откакто Тръмп встъпи в длъжност: Доверието в САЩ и тяхното ръководство се е свило сред приятелите и съюзниците им, които би трябвало да им се възхищават най-много, пише Хал Брандс за Bloomberg.
Лесно е човек да се отчае относно перспективата САЩ да възвърнат вдъхновяващата си сила, която използваха, за да постигнат такова уникално стратегическо предимство в миналото. За щастие, историята дава известна утеха: американската мека сила традиционно е лесна за нараняване, но забележително трудна за унищожаване.
Днес раните й са сериозни, няма спор. Сред 13 демокрации, които са съюзници или стратегически партньори на САЩ, само в Южна Корея мнозинството от населението има положително мнение за Америка. В шест държави - Австралия, Канада, Франция, Германия, Япония и Великобритания - благосклонността към САЩ е на най-ниското ниво, откакто Pew започва да следи темата преди две десетилетия.
Освен това в нито една от 13-те анкетирани държави вярата на населението, че Тръмп „води правилна политика по отношение на световните дела“ не надвишава 23%, което го поставя дори зад Владимир Путин и Си Дзинпин. Водачът на свободния свят е задминат от лидерите на най-опасните автокрации в света.
Това е отчасти резултат от справянето на администрацията на Тръмп с Covid-19, което приблизително 84% от анкетираните смятат за неадекватно. Но е също и кулминацията на по-продължителен упадък на американската мека сила при настоящия президент.
Само шест месеца след като Тръмп пое поста, рейтингът на благосклонността към САЩ спадна рязко до 49% от 64% в края на мандата на Барак Обама. Международната общност охарактеризира президента като „нетолерантен“, „арогантен“ и „опасен“.
Оттогава поведението на Тръмп - залитането му към расизма и ксенофобията, безразличието му към климатичните промени, многократните му обиди към съюзнически страни и лидери, възхищението му от автократите без притеснение - само влоши ситуацията. Ако някой се опитваше да унищожи репутацията на Америка, би било трудно да намери по-ефективен подход.
Предполага се, че Тръмп не се смущава от това: той действа така, сякаш военната мощ и лостът на принудата са единственото, което има значение в международните отношения. Той не осъзнава, че престижът - породеният не от страха, а от възхищението - е особено мощна форма на власт.
Имиджът на Америка в Германия или Япония може да не повлияе, днес или утре, на сътрудничеството им със САЩ. С течение на времето обаче възприемането на Америка от чуждите общества влияе на възможностите на приятелите й да я подкрепят по важни въпроси. Освен това, от често напрегнатите отношения на САЩ с Обединеното кралство през 19-ти век до Студената война срещу Съветския съюз през 20-ти, способността на Америка да вдъхновява чуждите народи - дори тези на своите съперници - е донесла огромни стратегически дивиденти.
Някои от съветските реформатори, които дойдоха на власт през 80-те години, като Александър Яковлев, главният съветник на Михаил Горбачов, по-рано бяха пребивавали в САЩ благодарение на академичния обмен и други програми. Техните впечатления за свободното общество подхраниха разочарованието им от съветското.