Миналата седмица Световната банка публикува най-новата си прогноза за развиваща се Европа и Централна Азия, в която изразява предпазлив оптимизъм. Очакваното икономическо възстановяване от рецесията, причинена от пандемията, през следващата година може и да е по-бързо в някои части на региона.
„Трудно е да се каже къде в региона възстановяването ще бъде по-бързо, защото е невъзможно да се направи прогноза по време на пандемия“, посочва вицепрезидентът на Световната банка за Европа и Централна Азия Анна Бйерде. „Това, което нашите изследвания показват, е, че най-вероятно Централна Европа и Балтийския регион ще се възстановят най-бързо предвид тяхната икономическа сила, включително промишленото производство, търговията на дребно и износа, както и подкрепата за възстановяване, предлагана от Европейския съюз (ЕС)“, допълва тя, цитирана от онлайн изданието Emerging Europe.
Бйерде разговаря с Андрю Робъл, съосновател на Emerging Europe, като част от форум в Букурещ, организиран от Института Aspen в Румъния.
„Всичко зависи от темповете на икономическа активност и световната търговия и колко бързо ще се възстановят, кога ще има ваксина, както и дали увеличеният брой на случаите сега ще доведе до нови ограничения. Несигурността наистина е фактор“, казва тя.
Това, което Анна Бйерде обаче се чувства уверена да предположи, е, че по-нататъшно свиване на икономиката е малко вероятно, освен в Източна Европа.
По думите и ключов фактор за възстановяването и за гарантиране, че кризата няма да бъде пропиляна възможност, са реформите, които ще са от полза за всички граждани на региона. Те са особено важни, казва тя, в областта на здравеопазването и образованието.
„Всеки път, когато публикуваме икономическа прогноза, ние публикуваме и придружаващо съобщение, което разглежда актуални въпроси. През пролетта беше Covid-19, този път здравеопазването и образованието: и двете са важни за изграждането на човешки капитал“, коментира Бйерде.
И развиваща се Европа, и Централна Азия имат бързо застаряващо население. Справянето с тази неизбежна демографска криза сега може да помогне на страните да станат по-устойчиви на бъдещи сътресения.
„Трябва да сме сигурни, че увеличаваме глобалната конкурентоспособност на региона, а това означава да гарантираме, че възрастните имат по-добри здравни резултати. Това има значение, защото влияе върху производителността“, коментира тя. „Фокусът върху здравеопазването е важен, тъй като има пряка връзка със скоростта на възстановяване от Covid-19“, допълва тя.
Анна Бйерде посочва още, че е била насърчена от разговорите си със заинтересованите страни в региона и че те разбират необходимостта да се съсредоточат върху програма за реформи. „Те осъзнават, че сега е подходящ момент за провеждане на тези реформи, че възстановяването изисква нещо повече от краткосрочно мислене“, коментира тя.
По-специално две области, които могат да се възползват значително, са околната среда и дигитализацията: и в двете се наблюдава ускоряване на темповете на иновации и трансформация в резултат на пандемията. „От пандемията научихме, че цифровата рамка трябва да бъде силна. Толкова много деца бяха извън училище и въпреки че много страни можеха да ги учат дистанционно, други осъзнаха, че тяхната дигитална рамка не е толкова здрава, колкото си мислеха. Трябва да се съсредоточим върху това“, посочва тя.
Трябва да се засили и социалната защита. „Въпреки че регионът се възползва от наследството на силна мрежа за социална сигурност, установихме, че тази система трябва да се насочи по-правилно и да се финансира по друг начин“, допълва тя. В крайна сметка става въпрос за поставяне на хората на първо място и за оползотворяване на това, което е реална възможност за разгръщане на енергията на региона.
„Открихме, че висшето образование в региона изостава. На това трябва да се обърне внимание, защото регионът се нуждае от умения, за да постигне ръст, ръководен от частния сектор, и да създаде по-приобщаваща и дигитална икономика “, казва Бйерде.
„Нуждаем се от по-устойчиви икономики по отношение на физическата инфраструктура, човешкия капитал и базата на природните ресурси. Това става чрез добро управление, както публично, така и корпоративно, но също така и финансовият сектор, който гарантира, че фирмите и физическите лица имат достъп до финансиране“, коментира още тя.
Бйерде заключава, че с огромни усилия от различни сектори - научен, финансов, НПО, технологичен, промените могат да се случат. „Това трябва да е изводът от тази криза. На индивидуално ниво животът ни беше разрушен и беше време да се замислим как ще живеем напред. Много от нас осъзнаха, че „по-малкото е повече“: това е добра основа за по-устойчиво бъдеще“, заключава тя.