В класическата детска книга на Луис Карол „Приключенията на Алиса в страната на чудесата и в огледалния свят“ главната героиня казва: „Ако имах свой собствен свят, всичко би било нелепо. Нищо няма да бъде такова каквото е, а обратното”. За участниците на финансовите пазари този свят се превърна в реалност, пише Алберто Гало за Bloomberg.
След почти две десетилетия на количествено облекчаване от страна на големите централни банки, инвеститорите се оказват дълбоко в заешката дупка. Покупките на облигации и акции за над 16 трилиона долара от централните банки само след финансовата криза изкуствено повишиха цените на активите. Въпреки че тези покупки засилиха доверието във финансовата система, те не успяха да постигнат основната си цел - да ускорят инфлацията.
Случи се друго важно нещо - активите убежища вече не са такива. През последните месеци станахаме свидетели на някои безпрецедентни пазарни движения, след като все по-често държавните облигации спадат заедно с акциите. В повторение на 2018 г., корелацията между сигурните и рисковите активи на моменти ставаше положителна. Това наистина не би трябвало да е изненада. Тъй като покупките от централните банки наводниха финансовата система с пари, стратегията „купувай всичко“ беше правилната.
Но ако всички финансови активи се движат заедно, истинската диверсификация става трудно постижима. Най-малкото, традиционният портфейл, съставен от 60% акции и 40% облигации, вече не е оправдана стратегия. Пазар, на който всички купуват или продават едновременно, е крехък. Това е добре, докато паричната политика остава експанзионистична, но когато инфлацията най-накрая започне да се ускорява и централните банкери изоставят извънредната си политика, както през 2018 г., тогава инвеститорите във всички видове активи тръгват към изхода по едно и също време.
Въпреки че волатилността се срина в ерата на количественото облекчаване, в периодите, когато тя се увеличаваше, това обикновено ставаше необичайно бързо, създавайки много проблеми за инвеститорите. Вземете CBOE Volatility Index, или VIX. Въпреки че е по-вероятно да стои под 20 пункта в наши дни, два пъти по-вероятно е повишението му да бъде над 40, когато все пак скочи. Не помага и това, че пасивните инвестиционни стратегии съставляват половината от цялата търговия с акции - два пъти повече, отколкото преди 10 години, което означава, че има по-малко човешки фактор, който да взема рационални решения, когато пазарите се побъркат.
Нещо повече, маркет мейкърите държат една десета от запасите от ценни книжа, с които разполагаха през 2007 г., според данни на нюйоркския клон на Федералния резерв. В резултат на това те не могат да действат като своеобразен пазарен амортисьор по време на бързи колебания в цените, както в миналото. Това, в комбинация с масовото движение на капитали към и извън едни и същи позиции, означава, че пазарите правят засечки по-често.