Статистически, хората над 70 години не се справят добре с Covid-19. За съжаление ООН изглежда не прави изключение. Коронавирусът трябваше да е шанс да се съживи организацията и да се докаже нейната значимост на 75-тата й годишнина (на 24 октомври - бел. прев.).
Вместо това неспособността й да координира ефективен глобален отговор на пандемията разкрива нейните пукнатини. Не трябва да се допуска това да се случи с още по-голяма заплаха пред света: изменението на климата, пише за Financial Times Хуейяо Уан, основател на Китайския център за глобализация и член на държавния съвет в Пекин.
След най-горещото лято в историята на северното полукълбо призивите за глобални климатични действия се нажежиха. На годишното събрание на ООН миналия месец генералният секретар Антонио Гутериш отново изтъкна необходимостта от действия в полза на климата, които да възстановят икономиките след пандемията. Два дни по-рано китайският президент Си Дзинпин пое повратен ангажимент: страната да бъде въглеродно неутрална до 2060 г. А около седмица преди това кандидатът за президент на САЩ Джо Байдън изпрати мощно послание, като постави климата в центъра на своята визия, която предвижда САЩ да се върнат към Парижкото споразумение за климата и да инвестират 2 трлн. долара, за да станат неутрални към въглерода до 2050 г.
В момента надеждата, че двете водещи сили в света могат да работят заедно за каквото и да било, може би изглежда много слаба. Но раждането на ООН показва, че е възможна драматична промяна, когато сме изправени пред обща екзистенциална заплаха. През 1945 г. ставаше въпрос за предотвратяване на ядрена война. Оттогава ООН се политизира и не успя да предотврати много трагедии. Въпреки това основната й мисия е успешна. След Втората световна война не е имало нито глобален конфликт, нито използване на ядрено оръжие.
След 75 години светът отново е изправен пред рискове, с които никоя държава не може да се справи сама. Подобно на ядрената война, изменението на климата вещае взаимно унищожение, ако държавите не заработят заедно. Просто ще се случи постепенно, а не с гръм и трясък.
Импулсът за сътрудничество, необходим за справяне с климатичната криза, трябва да надхвърли простото избягване на катастрофа. Зеленото сътрудничество представлява шанс за създаване на работни места и изграждане на по-проспериращи и равни общества. Световната банка (СБ) изчислява, че умни климатични инвестиционни възможности на стойност почти 23 трлн. долара са се открили на развиващите се пазари. Съществуват възможности за трансгранично партньорство в декарбонизацията. Подобна дейност може да донесе политически дивидент чрез създаването на „зелен баласт“, който помага да се поддържа равномерно глобално сътрудничество.
Аргументът за постпандемичен зелен международен подход е неоспорим. И макар политическите пречки да са огромни, има начини да му се даде шанс.
Едно от предизвикателствата е как да са даде старт на напредъка. Преди следващата конференция на ООН за изменението на климата през ноември 2021 г. големите сили трябва да се съберат под шапката на ориентираната към климата Г-10, за да постигнат нов консенсус. Добавянето на Китай, Индия и Русия към съществуващата Г-7 би разширило представителността на групата от 10% на 47% от световното население. Така тя ще включва шестте най-големи емитенти на въглерод в света. От решаващо значение е, че групата би могла да преодолее разломите между индустриализираните и развиващите се икономики, които спъваха предишните преговори. Г-10 ще представлява глобалните интереси по отношение на климата, но ще е и достатъчно изчистена, за да направи възможен бързия прогрес.
Същевременно Китай, ЕС и САЩ трябва да разработят тристранен механизъм за ускоряване на зеленото сътрудничество и климатично ориентираната реформа в органи като ООН и Световната търговска организация. Работейки съгласувано, тези три сили имат влиянието да подтикнат реформата в глобалното управление и да накарат пазарите да възприемат благоприятни за климата технологии и стандарти.
Ако всичко това звучи като приказка, не забравяйте, че има алтернативен завършек на историята. Ако не използваме сплотяващия потенциал на климатичните промени, те ще се превърнат в дестабилизиращ геополитически „мултипликатор на рискове“. Това ще усили стреса върху обществата и институциите чрез засилване на демографския натиск от климатичната миграция и ще открие нови области на съперничество - от арктическите водни пътища до адаптиращите се към климата технологии и минералите, които позволяват създаването им.
Изменението на климата може също да увеличи риска от бъдещи пандемии чрез увреждане на естествените местообитания и повишаване на риска от предаване на болести от животните.
Ясно е, че шансът за зелено съживяване на международното сътрудничество зависи от изхода на президентските избори в САЩ през ноември. Разбира се, многостранният консенсус относно изменението на климата нито ще спре глобалните съперничества, нито ще реши всички световни проблеми.
Въпреки това ще бъде важно начало. Както вторият генерален секретар в историята на ООН Даг Хамаршелд прословуто е отбелязал, целта на организацията не е да ни отведе в рая, а да ни спаси от ада.