Нов шанс за данъчната реформа на ОИСР

Най-амбициозната международна данъчна реформа за този век почти се провали. Но в сряда вечерта финансовите министри на 20-те икономически най-силни държави (Г-20) решиха в кулоарите на есенната среща на Международния валутен фонд и Световната банка да дадат нов шанс на глобалния цифров данък: Те удължиха периода за преговори до средата на 2021 г. Преди това мозъчният тръст на ОИСР не успя да постигне споразумение между 137-те преговарящи държави. 

Става въпрос за данъчна революция: За първи път от разработването на международни правила за данъчно облагане на трансграничните корпоративни печалби преди 100 години корпоративният данък върху приходите вече не трябва да се плаща в централата на компанията и на други места с постоянни клонове, а в някои случаи и на пазара, а там, където клиентите купуват стоките или услугите. 
 На първо място, целта е да се гарантира, че дигиталните компании като Google, Apple, Facebook и Amazon, наречени Gafa по първите букви от техните имена, също ще плащат повече данъци в бъдеще.

Но не само те са засегнати: Новият данък трябва да се прилага за всички мултинационални корпорации, които осъществяват бизнес с „нематериални активи“, от софтуер до данни и патенти. ОИСР очаква, че глобалният данъчен “пай” за всички страни може да нарасне със 100 милиарда евро годишно.

Финансовите министри от Г-20 похвалиха ОИСР за факта, че концепцията за този данък все още не е завършена, но е почти готова. Скелетът на концепцията беше публикуван от ОИСР миналия понеделник.

"Надяваме се, че политическото одобрение може да бъде постигнато до средата на 2021 г.", казва данъчният експерт на ОИСР Ахим Прос, който показва пред DPA задоволство от окончателната декларация на Г-20 от сряда. Дотогава той се надява, че правителството на САЩ ще има позиция по темата след изборите през ноември.

Въвеждането на различни форми на облагане в отделни държави среща яростна съпротива най-вече от САЩ. Основната причина е, че дигиталният бизнес е концентриран в няколко големи технологични компании, които са установени именно там. Ето защо основните дискусии и търкания са по оста Европейски съюз (ЕС) – САЩ. Повечето държави от ЕС, както и САЩ, са членки на ОИСР, но изглежда, че дори и в рамките на този общ „форум на богатите“ е трудно да се намери компромис. Така за глобалните технологични компании все пак остават сериозни „вратички“ за реализиране на огромни печалби при ограничено облагане.

Концепция от два стълба за допълнителни данъчни приходи Концепцията на ОИСР предвижда два стълба на данъчно облагане за международни корпорации.

Първият стълб трябва да гарантира, че не само държавата, където е седалището на компанията, ще получава данъци, но и пазарите. Корпоративното данъчно задължение ще зависи не от това дали компаниите физически присъстват в дадена държава, а от това дали те имат "устойчиво и значително участие" на нейна територия.  
Вторият стълб е за  определяне на минимална данъчна ставка: тя трябва да  предотврати пренасочването на печалбите на компаниите към страни с ниски данъци като Ирландия с помощта на лицензионни такси и данъчни структури и поемане на разходи в страни с високи данъци като Германия и Франция. Идеята за въвеждане на глобален минимум е по този начин да се намалят стимулите на компаниите да прехвърлят печалбите в юрисдикции с ниски данъци.

В първия стълб трябва да бъде реорганизирано данъчното разпределение за всички мултинационални корпорации с годишни приходи от 750 милиона долара или повече. Ще съществува „данък върху печалбата Б“, който стандартизира печалбите от продажби на всички концерни.


Освен това ще съществува „данък върху печалбата A“ за корпорациите, които продават директно на потребителите. Той ще регламентира, че част от особено високите печалби могат да бъдат облагани от държавите, в които са реализирани. Третият елемент трябва да представлява нова опростена арбитражна процедура.