В Брюксел са сметнали, че за да постигне целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, оттам бързо са се сетили, че хората доброволно няма да инвестират тези пари в изолация и е била измислена нова регулация за задължителна енергийна ефективност на сградите. На пръв поглед звучи перфектно: стимулиране на сектора в криза, работни места, спестяване на разходи, енергия и внос, иновации, намаляване на енергийната бедност. Очевидно идеално решение. Как не сме се сетили по-рано, пита в свой коментар Боян Рашев, управляващ партньор в Denkstatt България.
През 21 век понятието „енергийна ефективност“ се превърна в мантра на екологичното движение, политиците и кръг от фирми, които виждат в него неограничен маркетинг. Не е рядкост да четем, че „непроизведената енергия е най-чиста“, „инвестициите в енергийна ефективност са най-печеливши“, „увеличават конкурентоспособността“ и т.н. И тъй като последното се приема аксиоматично, никой не може и думичка да изрече срещу лавината от нови регулации, правила и изисквания за енергийна ефективност на сгради, индустриални инсталации, телевизори и сешоари, която ЕК и страните членки генерират ежедневно.
Лесно се забелязва логическата непоследователност – ако инвестициите в енергийна ефективност бяха наистина толкова печеливши, едва ли щеше да има нужда от регулации, които да ги налагат. Всеки щеше да ги прави и да става по-силен на пазара. Да, ама не.
Всичко започна някак безобидно. ЕС реши, че трябва да популяризира ефективността като информира потребителите за енергийния разход на уреди и сгради. Екологичността на много неща започна да се свързва единствено с енергийната им ефективност. Звучи смислено, само че не е. Всъщност, някои от последиците са ужасни.
Благодарение на ефективността си дизеловите автомобили получиха „зелен“ имидж и преференции и днес са сред основните замърсители на въздуха. Изолирането на сгради се превърна в самоцел с всички последствия за здравето от ограничената вентилация. Последното се случи приоритетно в училища и детски градини. Чували сте за ръста на алергиите и астмата, нали?
Апетитът за регулиране обаче нарасна – бяха активирани едновременно морковът и тоягата. От една страна, се раздават субсидии за енергийна ефективност, чийто безспорен връх е схемата за 100% финансиране на реновирането на жилищни блокове в България – безпрецедентно по мащаб подаряване на общите пари на отделни индивиди. От друга страна, практически всички потребители на енергия биват задължавани да правят разни неща – като се започне от периодични енергийни одити за индустриалните консуматори, енергийни паспорти и стандарти за сгради и се стигне до абсурдни граници на мощността за прахосмукачки, забрани на цели технологии и пак енергийни одити за всеки голям магазин или ресторант. Естествено одити могат да бъдат извършвани само от държавно лицензирани фирми – току-виж станали твърде евтини, ако има свободна конкуренция.
Еманация на безумието е задължението на ЕРП да карат крайните си клиенти да инвестират в енергийна ефективност. От пазарни субекти се очаква да парвят така, че да намаляват продажбите си? Това води до създаване на изкуствен пазар за „спестена енергия“. Например, една банка закрива пет клона и продава постигнатите „спестявания“ на ЕРП-то, защото то трябва да намали продажбите, а хотелите отказват да се облепят със стиропор. Икономическа иновация!
Въпреки всичко сериозни инвестиции в енергийна ефективност правят почти само големите индустриални предприятия и търговски сгради, където енергията формира значима част от разходите. Всички останали се чудят как да избегнат тоягата и изобщо не се интересуват от моркова. И това на фона на безспорния факт, че в ЕС плащаме много по-високи цени за енергия в сравнение с целия свят. Затова ЕК и правителствата продължават да наливат милиарди евро в безсмислени кампании, схеми и промоции. А когато ефектите са недостатъчни за постигане на целите на политическата върхушка, идва ред и на законовите задължения.
Европейските политици на практика казват на гражданите и фирмите: „Ще харчите парите си за това, което ние решим“.
Как точно ще убедите фирма, чиято сметка за енергия е 1% от всички разходи, да инвестира значими ресурси в енергийна ефективност? Или пък домакинство, което има малък бюджет и ясни приоритети – храна, образование, почивка? Има ли начин бюрократ да схване, че за всеки индивид, било то фирма или физическо лице, е много по-важно да се развива, създава и расте, отколкото да спестява несъществени разходи? Всеки човек с поне малко опит в реалния бизнес отлично знае, че новите знания и умения, новите пазари, продукти и услуги, по-качествените машини и оборудване са, и винаги ще бъдат, далеч по-важни за успеха на една фирма, отколкото спестяването на каквото и да е. Същото се отнася за успеха на всеки индивид в живота – неслучайно българинът инвестира мило и драго в образованието и уменията на децата си, а не в къртене и лепене.
Налагането на ефективността със закон „плюшкинизира“ икономиката – насочва жизнената й енергия, мисленето и инвестициите към действия, които я възпират. Страничните ефекти са буквално убийствени. Това е погрешна политика.
21:45 | 13.09.22 г.