Защо мразим богатите?

Неотдавнашна статия в канадско-американското списание Vice - „Не мразиш колбасите, а просто богатите хора“ - обяснява как консумацията на студени меса, любима на богаташите, има достоен работнически произход и че трябва да приветстваме това без чувство на вина, пише Раймър Ригби за Financial Times.

Без да разнищваме класовото значение на пастета и корнишоните тук, втората половина от заглавието изглежда означава, че да мразиш колбасите е погрешно и си струва преосмисляне, но мразенето на богатите е съвсем наред. Давай, изпълни се с омраза. 

Може да очаквате това от издание с радикален уклон като Vice, но масовият Washington Post миналата година пусна статия със заглавие „Защо изведнъж всички мразят милиардерите? Защото са го постигнали лесно“.

Ако утвърдените медии се чудят дали е добре да се мразят заможните, в социалните мрежи ловният сезон срещу най-състоятелния един процент е открит. Всъщност в платформи като Twitter и Reddit богатите може би са единствената група, мразенето на която няма да предизвика гняв. Но защо е така? И приемливо ли е?

Има няколко причини, поради които ние - с основание - вече не възхваляваме „господарите на Вселената“, както през нулевите години на века. Неравенството е на исторически високи нива в САЩ и Обединеното кралство: измерено чрез коефициента на Джини, неравенството в доходите там нарасна значително през последните десетилетия (с колко точно е въпрос на дебат).

Въпреки че зад тази промяна стоят мощни икономически процеси, в никакъв случай не е предначертано неравенството да нараства. Политиката има значение. Франция стана по-малко неравна, което може би е причината французите да се наслаждават на своите колбаси без да страдат от желание за промяна на социалния статус.

Освен това имаме и сериозно поколенческо неравенство. Данни на Федералния резерв на САЩ показват, че бумърите (следвоенното поколение - бел. прев.) са имали по-голям дял от националното богатство, на всяка възраст, от моето поколение X (родените между 1965 и 1980 г.), което от своя страна пък е било по-богато от милениалите (родените между 1980 и 1995 г.), макар и с по-малко.

Усещанията също имат значение. Америка има показна класа милиардери, на която често не й достига осъзнаване. Лесно е да вземем дискусия между богаташи в Давос, които се смеят на идеята да плащат повече данъци, и да кажем, че всички заможни хора са такива. По този начин ние ги обособяваме като еднородна група. Но моите богати познати са предимно свестни и щедри, и си плащат данъците. Някои имат бизнес и може да се каже, че допринасят много повече за националното благосъстояние от мен.