През последните месеци масовият американец разви по-силно усещане за ползата от „многообразието“ и „приобщаването“. Сенатори коленичиха в знак на протест срещу полицейското насилие - жест, който не толкова отдавна прекрати една голяма спортна кариера. Компанията за модни облекла Ralph Lauren реши 20% от нейното глобално ръководство да се състои от черни, латиноси и азиатци. Академията за филмови изкуства и науки вече изисква лентите, които се състезават за голямата й награда да имат разнообразни актьорски състав и екипи, пише Панкаж Мишра за Bloomberg.
И все пак, толерантността към малцинствата не бива да се бърка с истинското интелектуално многообразие и отвореността на мисълта, които са по-трудни за постигане, но абсолютно необходими, тъй като се изправяме пред свят, драстично променен от коронавирусната пандемия.
Мощни институции от областта на политиката, бизнеса и медиите отдавна се застъпват не само за расова и сексуална хомогенност, но и за интелектуална еднородност, дори конформизъм. Повече от три десетилетия те твърдо се придържат към вярата, че демокрацията и капитализмът в съществуващите им форми осигуряват социална справедливост, както и просперитет, и носят в себе си потенциала да станат наистина универсални - колкото в Съединените щати, толкова в Китай и Русия.
Според този широк консенсус глобализацията изглеждаше неизбежна и неудържима. Националните държави бяха безсилни пред механизмите на свободния пазар на капитали и стоки.
Тези идеи днес са разбити. Техните сторонници са изправени пред тежка криза на легитимността, която дори вероятното отстраняване на президента Доналд Тръмп през ноември няма да разреши. Внезапно се оказахме без ясно усещане за бъдещето - освен че то ще бъде изпълнено с несигурност и нестабилност.
Безспорно се нуждаем от нов език на политиката. Но откъде ще се появят тези свежи идеи? И какъв шанс имат да бъдат чути, ако днешните интелектуални елити не ги лансират?
Няколко седмици преди смъртта си през 2010 г. историкът Тони Джъд вече предупреждаваше за една наследствена и безотчетна управляваща класа, която е станала неподатлива на натиск или критика отвън: „Няма външни съставки, няма нови хора, само размножаваща се политическа класа."
Волфганг Мюнхау отправи подобно отрезвяващо послание в своята прощална колонка за Financial Times. Говорейки за настоящите кризи, той отхвърли всички стандартни критики към крайните левица и десница, и обясненията, които обвиняват безскрупулния популизъм за собствените ни проблеми.
„Базираният на правила международен ред“, написа той, „се руши по причини, които нямат нищо общо с популизма“. И ако „много традиционни властови средоточия на нашите демокрации - центристки политически партии, масови медии, някои индустрии“ са под обсада, то е защото те са „олигополи“, загрижени преди всичко за защита на своите интереси.
00:15 | 14.09.22 г.