Най-бедните страни задлъжняват бързо и това може да предизвика дългова криза

Нарастващите нива на публичния дълг бяха повод за безпокойство и преди пандемията, особено в много от най-бедните страни в света. Коронавирусът притисна тези държави и те ще затънат, което ще предизвика дългова криза, ако не се предприемат мерки.

Неустойчивата тежест на дълга има потенциал да извлече ресурси, от които тези страни се нуждаят незабавно, за да финансират здравната криза и да ускорят усилията за икономическо възстановяване, посочва Световната банка в свой доклад.

Данните на институцията показват, че общият външен дълг на най-бедните развиващи се страни се е покачил с 9,5% до рекордните 744 млрд. долара през 2019 г. спрямо 2018 г. В тази рамка задълженията към частни кредитори се увеличават до 102 млрд. долара, а към други страни, основно членки на Г-20 – до 178 млрд. долара, или 27% от дългосрочния дълг на бедните държави. Това подчертава спешната нужда кредитори и кредитополучатели да си сътрудничат, за да избегнат нарастващия риск от дългова криза, предизвикана от пандемията, препоръчва институцията.

Темпът на натрупване на дълг за тези страни е почти два пъти по-бърз от този на другите развиващи се страни с ниски и средни доходи през 2019 г.

Значително се увеличават заемите към най-бедните развиващи се страни от членки на Г-20, показват още данните на Световната банка. Най-значително растат заемите от държави от групата, самите които са със среден доход, например Китай, най-големият кредитор в света. Делът на страната от общия кредит, отпуснат от страните от групата на най-бедните държави в света, се увеличава от 45% през 2013 г. до 63% в края на 2019 г. През същия период делът на Япония, вторият по големина кредитор на Г-20, остава като цяло същият - 15 процента, констатира Световната банка.

Увеличаването на външния дълг на страните с ниски и средни доходи през 2019 г. се случва на фона на синхронизиран спад в световната икономика, със забавяне на растежа на глобалния брутен вътрешен продукт (БВП) до около 2,4% - най-ниският темп на разрастване от финансовата криза през 2008 г., подчертават от Банката в доклада си.

Ръстът на БВП в страните с ниски и средни доходи, много от които са износители на суровини, се свива до около 3,5% през 2019 г. от 4,3% през 2018 г. Това отразява структурното забавяне в Китай и значително по-бавния темп на растеж на няколко големи нововъзникващи пазара. Съвкупният финансов приток към страни с ниски и средни доходи (дълг и собствен капитал) се понижава с 14 процента през 2019 г. спрямо нивото от 2018 г. - втора поредна година на спад, воден от по-слабите потоци към Китай.

„Постигането на дългосрочна устойчивост на дълга ще зависи от мащабна промяна в световния подход към прозрачността на дълга и инвестициите“,  казва президентът на Групата на Световната банка Дейвид Малпас. „Настъпи времето за много по-всеобхватен подход за справяне с дълговата криза, пред която са изправени хората в най-бедните страни - такъв, който включва спиране на обслужването на дълга, както и по-широки усилия за намаляване на задълженията и по-бързо преструктуриране на дълга, основани на по-голяма прозрачност“, допълва той.

„Дългът е това, което позволява на правителствата да разполагат с допълнителни ресурси, които са им необходими, за да инвестират в здравните системи, образованието или инфраструктура“, допълва главният икономист на Световната банка Кармен Райнхарт. „Ако имате проблем с дълга, всички тези амбиции страдат. Ето защо е важно дълговете да бъдат поставени на устойчива земя възможно най-бързо. Не можем да си позволим поредното изгубено десетилетие“, посочва тя.