Разкритието, че бивш китайски правителствен служител е заемал ключов пост в TikTok, повдига въпроси, които излизат далеч извън пределите на самото изключително популярно приложение за кратки видеа. Това помага да се осветли по-всеобхватно променящата се роля на частните предприятия в авторитарен Китай. Това е от голямо значение: западните компании и правителства отдавна се отнасят с частните китайски фирми по-благосклонно, отколкото с държавните, пише Financial Times в редакционен коментар.
Разкритието, че Цай Джън - който е работил в китайското посолство в Техеран - е бил отговорен за решенията какво съдържание да се разрешава в TikTok, дойде след многократни отричания от ByteDance, компанията собственик на базираното в Пекин приложение, че китайското правителство оказва влияние върху операциите на TikTok. Новината съвпада с усилията на ByteDance да сключи сделка с Oracle и Walmart, за да избегне американска забрана на TikTok. Президентът Доналд Тръмп описа TikTok като заплаха за националната сигурност, тъй като данните му за американските потребителските могат да се окажат в ръцете на китайското правителство.
Западните партньори обикновено се опасяват повече от частния китайски бизнес, отколкото от държавния. Това отчасти отразява виждането, че държавните корпорации могат да се ползват от достъп до субсидии и финансиране, на които частните конкуренти не могат да отговорят. Частните компании също така се разглеждат до голяма степен като свободни играчи, движени, подобно на западните фирми, от стремежа към печалба, а не от заповедите на китайската комунистическа партия.
Както показва случаят TikTok, този възглед е все по-остарял. Последните директиви на партията, заедно със законовите разпоредби, правят много по-трудно разграничението между частните и държавните предприятия. Това има значение не само за избора на китайски партньори от западните компании, но и за търговски договори като двустранното инвестиционно споразумение между ЕС и Китай, което е в процес на преговори от 2013 г.
През септември Китай публикува документ, наречен „Становище за укрепване единния работен фронт на частната икономика през новата ера“. Тромавото заглавие безпогрешно го идентифицира като умотворение на комунистическата партия. То призовава за материализиране на водещата роля на партията в частния сектор, изисквайки компаниите да действат в съответствие с нейните политически цели и идеологии.
Документът се основава на два закона - за киберсигурността от 2016 г. и за държавното разузнаване от 2017 г., които изискват всички предприятия да подпомагат националната сигурност и разузнаването, като пазят сътрудничеството в тайна. Пекин също настоява всички компании да съдействат, когато бъдат призовани, за засилване на „военно-гражданската симбиоза“. Според тази програма партията се стреми да придобива от всички потенциални източници - включително частни предприятия - интелектуалната собственост и технологиите, необходими й за превръщането на Народноосвободителната армия във „военна сила от световна класа“ до 2049 г. Инициативата се ръководи от китайския президент Си Дзинпин, който оглавява Централната комисия за развитие на военно-гражданската симбиоза.
Китай добре знае, че неговите частни предприятия изиграха водещата роля в икономическата му трансформация. Много от най-успешните местни компании, като Alibaba и Tencent, остават частна собственост. Динамичността им произтича до голяма степен от свободата да се преследват печалби без да сa обременени от купища партийни директиви.
Но търговските партньори на Китай вече не могат да приемат, че частните му предприятия са свободни играчи. С нарастването на подозренията на Запада за истинските им мотиви, китайските частни компании може да се натъкнат на затворени врати там, където преди те биха били отворени. Това представлява автогол за развитието на Китай - отбелязан от собственото ръководство на страната.
01:41 | 13.09.22 г.