Има по-големи заплахи за демокрацията от Путин и Си Дзинпин

Най-мъдрите думи, които чух тази година за развитите демокрации в света, бяха на шпионин. Алекс Йънгър, напускащият ръководител на британското тайно разузнаване, предупреди за риска от прекомерна реакция срещу опитите на Русия и други държави да подкопаят западните общества. Разбира се, агенции като неговата трябва да противодействат на подобни операции. Но проблемите не започват и не свършват с Москва, пише Филип Стивънс за Financial Times.   

Отстъплението на демокрацията е любима тема на нашето време. Вижда се защо. Където и да погледнете, самозвани силови лидери се подиграват на либералните ценности. Маршът на демокрацията от ранната ера след студената война се превърна в отстъпление. Към невъзмутими авторитаристи като руския президент Владимир Путин и китайския Си Дзинпин се присъединиха нелиберални националисти от типа на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и индийския премиер Нарендра Моди.

ЕС има свой, макар и джобен, автократ в лицето на унгарския министър-председател Виктор Орбан. Управляващата в Полша партия "Право и справедливост" е изправена пред разследване от властите на ЕС за подкопаване на независимостта на съдиите. Популистките партии разтърсиха върхушката в цяла Европа. Най-лошото от всичко е, че най-могъщата демокрация в света има, САЩ, в лицето на президента Доналд Тръмп има неуспял автократ, безскрупулен в пренебрежението си към върховенството на закона.

Не е изненадващо, че усилията на путиновия режим за подхранване на разделението чрез разпространение на дезинформация и подпомагане на крайните десница и левица предизвикват сериозно възмущение. На такова е обект и Пекин, с очевидната си решимост да комбинира жестоки политически репресии вкъщи с постоянни кибератаки срещу западни компании и публични институции. Не винаги е ясно, че демократичният център ще издържи.

След като цял живот се е борил с подобни набези, сър Алекс (Йънгър) е свикнал с опасностите. Но както той каза в прощално интервю за FT, не бива да омесваме вътрешните проблеми с външните заплахи. Вземете Путин: „Мисля, че е наистина важно да избегнем две грешки: първата е да не свършим работата на Русия, като я въздигаме. Не съм виждал във Великобритания случай, при който това да се е отчитало стратегически. Второ, но свързано с това, мисля, че не трябва да надценяваме и реалното влияние на руснаците. Не те създадоха проблемите, които ни разделят - ние го направихме."

Трябва да се придържаме към това признание във всяка дискусия за това как демокрациите могат да възстановят доверието на своите граждани. Често се казва, че светът преминава през тукидидов момент (по името на древногръцкия историк - бел. прев.), при който мощта преминава от САЩ към надигащия се Китай, усилвайки напрежението, както някога между Атина и Спарта.