Преобладаващото мислене и финансовите пазари са единни: Ерата на почти нулевите лихвени проценти ще продължи за неопределено време. И все пак, този проточил сe период може би приключва, твърди нова, провокативна книга на Чарлс Гудхарт от London School of Economics и Манож Прадхан от Talking Heads Macro, пише Питър Орсзаг за Bloomberg.
През последното десетилетие особено реалните ставки останаха забележително ниски. Доходността по 10-годишните индексирани с инфлацията американски ДЦК спадна под 1% през 2011 г. и след това се клебаеше около нулата до пандемията. Средната им доходност през третото тримесечие на 2020 г. беше -0,9%.
Почти никой не предвижда голям отскок на номиналните или реалните лихвени проценти. Бюджетната служба на Конгреса на САЩ прогнозира, че 10-годишната номинална доходност няма да се върне на нивото си от 2010 г. до 2030 г. Пазарите също дават сигнали, че не очакват ерата на ниските ставки да приключи скоро: 30-годишната реална доходност, която би трябвало да отразява среднопретеглената годишна лихва през този дълъг период, остава отрицателна, откакто коронавирусът връхлетя.
Как може да се промени това? Първо, само за да ми олекне, трябва да кажа, че преди повече от десетилетие грешах да се притеснявам от вдигане на ставките. Историята, меко казано, не беше благосклонна към това схващане. Към 2011 г. вече бях видял достатъчно, за да разбера, че първоначалните ми страхове са били неоснователни, като урокът, научен по трудния начин, е да бъдем по-скептични към народната мъдрост.
Махалото на доминиращата гледна точка обаче се люшна много в другата посока - от прекомерно безпокойство преди 10 години до никакво сега относно повишаването на лихвите в бъдеще. Но „Големият демографски обрат: застаряващи общества, намаляващо неравенство и възражданe на инфлацията“ от Гудхарт и Прадхан идва да обори сегашното преобладаващо мислене.
Авторите твърдят, че ерата на ниските лихви е била причинена основно от демографски процеси и навлизането на Китай и Източна Европа в глобалната търговска система. В резултат на това от 1991 до 2018 г. реалното предлагане на работна ръка в световен мащаб се е повече от удвоило, което от своя страна е тласнало надолу ставките (като същевременно е потиснало инфлацията и заплатите, и е увеличило неравенството). Както пишат те, „възходът на Китай, глобализацията и връщането на Източна Европа в световната търговска система, заедно с пълното навлизане на бейби бумърите в работната сила и по-голямата заетост на жените, предизвикаха най-големия в историята положителен шок в предлагането на труд." Дефлационният натиск, причинен от това предлагане, даде началото на ерата на ниски номинални и реални лихви.
Гудхарт и Прадхан твърдят още, че благоприятният демографски тренд от последните три десетилетия сега се обръща, като съотношението на издържаните (възрастните и младите) към работещите нараства в развитите икономики и Китай. В действителност делът на населението в трудоспособна възраст сега е в застой или спада в по-голямата част от света извън Африка и Индия.
Фундаментален икономически фактор като застаряването скоро ще елиминира досегашния дефлационен натиск, твърдят авторите. Последствията? „Основната теза на тази книга е, че големият демографски обрат скоро ще повиши инфлацията и лихвените проценти“, казват те.
Гудхарт и Прадхан разглеждат, но не намират за убедителни различните контрааргументи - например, че Япония вече застарява бързо, но не е претърпяла покачване на ставките. Те отбелязват, че застаряването на една страна, която освен това може да черпи от работната сила на други държави, е нещо съвсем различно от застаряването на света като цяло. Авторите са скептични, че Африка и Индия могат да предизвикат същия дефлационен натиск в бъдеще, както Китай в миналото.
Изводите в книгата може би са преувеличени, но ние трябва да ѝ благодарим, че поставя под съмнение общоприетото схващане, че ниските лихви ще се задържат, тъй като то може лесно да ни заслепи за други сценарии. Както се казва в нея: „Веднъж установено, конвенционалното мислене е изключително трудно да бъде променено, особено в повратни моменти. Сега сме в точно такъв.“ Първото твърдение несъмнено е правилно, дори второто да се окаже прибързано.