Едно нещо даде да се разбере Владимир Путин през годините: никоя друга сила освен Русия – нито САЩ, нито Европейския съюз, нито Китай – има право да се меси във въпросите на сигурността в бившите съветски републики.
Изглежда обаче, че Реджеп Ердоган не е разбрал посланието. Увеличавайки подкрепата си за Азербайджан, турският президент поставя на изпитание отношенията си със своя руски колега, пише Bloomberg в свой материал.
Силовият подход на Ердоган му донесе подкрепа у дома и може би е отключил събития, които са в застой близо 30 години. Той би могъл да му даде и право на глас в уреждането на конфликта. Но пресилената реакция – особено ако са верни твърденията, че Турция е изпратила свои бойци в Азербайджан от Сирия, рискува да отприщи военен удар от Русия, която на свой ред може да засегне турските интереси на много фронтове.
Путин отдавна настоява за нов многополюсен свят, където регионалните сили преследват свои интереси без намесата на САЩ, но едва ли точно този резултат е имал предвид.
„Ердоган наистина изпробва търпението на Путин“, смята Александър Динкин, президент на Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките, който също така съветва Кремъл. „Той дразни Путин все повече и повече“, допълва Динкин.
Отношенията между Путин и Ердоган бяха обтегнати още преди избухването на сраженията в Нагорни Карабах на 27 септември. Това е така въпреки възприятието, че Анкара изостави САЩ и другите си съюзници в НАТО за сметка на Русия.
Русия и Турция имат военни съветници, наемници или войски на противоположни страни в два водещи международни конфликта в момента – в Сирия и Либия. Сега в Москва нарастват притесненията, че някои „червени линии“ биха могли да бъдат прекрачени в Кавказ.
Броят на споровете между двамата лидери само расте. Русия смята, че Турция притиска нейната газова компания „Газпром“. Турция е внесла 28% по-малко руски газ през юли, отколкото през същия период на миналата година, докато в същото време вносът от Азербайджан е нараснал с 22%. Турция скоро ще пусне и нов тръбопровод, който ще позволи на азерския газ да се конкурира с руския за пазарен дял в Европа.
Според Евгений Примаков, ръководител на руската държавна агенция за културно, научно и хуманитарно сътрудничество, липсата на активно участие на Русия в конфликта може да доведе до „продажба“ на членство в НАТО за страните в региона, също както след войните на Балканите през 90-те години.
Русия и Франция обвиняват Турция, че е изпратила бойци от Сирия в Азербайджан – ход, който би поставил ислямски елементи в конфликт, който така или иначе вече поставя мюсюлманите азери срещу християните арменци. Според Сирийския център за човешки права, базиран във Великобритания, към неделя 72-ма сирийски бойци са били убити по време на сраженията около Нагорни Карабах.
Турция отдавна подкрепя говорещото турски население на Азербайджан в спора за Нагорни Карабах, но размаха на турската намеса този път е безпрецедентен. Според турския външен министър Мевлют Чавушоглу Анкара би направила и още, ако Азербайджан поиска. През август завършиха мащабни турско-азерски военни учения.
Русия обаче не изостава. Москва има сключено споразумение за сигурност с Армения и продава оръжия и на двете страни.
Според високопоставен държавен представител от Анкара Турция не само е далеч от това да предава НАТО за Русия, но се възприема и като самотен войн срещу натиска на Москва в региона. Това обаче не е позиция, която се възприема на запад.
„Турция се намира в много по-деликатна ситуация, отколкото трябва да бъде, заради ерозията в доверието в нейните традиционни съюзи и това е взаимно“, посочва Синан Юлген от базирания в Брюксел аналитичен център Carnegie Europe.
Проблемът на Русия в случая с Нагорни Карабах е това, че за разлика от други замразени конфликти в бившия съветски блок тя няма военни на терен, с които да контролира ситуацията и – за разлика от Турция – иска да запази добрите отношения и с двете страни, казва Томас дьо Вал, експерт по кавказките въпроси и автор на книгата Black Garden, посветена на Нагорни Карабах.
„Докато има равновесие те (руснаците – бел. ред.) ще имат предимство, но не могат да си позволят да изберат страна“, посочва Дьо Вал, според когото това винаги е било губеща стратегия.
С въздържането си от действия Русия може да се опитва да даде урок на арменското реформистко правителство, чиито „антируски политики може да доведат до пълно спиране на подкрепата“, казва анализаторът Аркадий Дубнов. Настоящият арменски премиер Никол Пашинян смени проруското ръководство на страната през 2018 г.
„Засега тези две големи мечки успяват да маркират територията си, но Ердоган трябва да внимава да не прекрачи границата“, казва Дубнов. „Неговата държава е водеща регионална сила, но той не трябва да забравя, че Русия се смята за водещият актьор тук“, допълва той.
09:27 | 13.09.22 г.