За американските технологични гиганти 2020 г. е едновременно най-доброто и най-лошото време. Пандемията от коронавируса изкара наяве силните им страни, след като милиони разчитаха на тях за онлайн пазаруване, развлечения, бизнес и социални контакти. Способността им да просперират в условията на карантина тласна техните пазарни оценки към върхове. Но тази година може да се окаже и моментът, в който импулсът на американските законодатели за обуздаване на тяхната власт е станал неудържим, пише Financial Times в редакционен коментар.
Повратният доклад от 449 страници на антитръстовата подкомися към Камарата на представителите в Конгреса за дейността на Amazon, Apple, Google и Facebook е безкомпромисен. Той твърди, че и четирите компании притежават монопол или значителна пазарна мощ, с които са злоупотребили. Тъй като всяка от тях контролира определен дистрибуционен канал, те могат да „определят победителите и губещите“ в икономиката. Те могат да искат прекомерни такси, да налагат тежки договорни условия и да трупат данни. Големите четири са изминали пътя от „стартъпи-аутсайдери до типа монополи, които за последно сме виждали в ерата на петролните и железопътните магнати“, се казва в доклада.
Силата на доклада се намалява от отказа на членовете на републиканската подкомисия да го подпишат. Те публикуваха отделен отговор от 28 страници, който подкрепя решителните антитръстови действия, но не и най-строгите препоръки.
И все пак констатациите предоставят подробна пътна карта и изобилие от доказателства, на които едно президентството на Джо Байдън може да се опре и които потенциално биха могли да се използват от нов Конгрес в подкрепа на законодателни действия. Констатациите биха могли също да подкрепят нястоящите регулаторни действия. Очаква се до седмици правосъдното министерство да заведе дело относно господството на Google при търсачките - най-голямото от това срещу Microsoft в края на 90-те години. Amazon, Apple и Facebook вече са обект на антитръстови разследвания от федералните регулатори и щатските прокурори.
Законодателите и регулаторите трябва да съблюдават баланс. Докладът отбелязва, че голямата четворка "е донесла очевидни ползи на обществото", макар и на определена цена. Проучванията показват, че потребителите се тревожат за поверителността на данните - а и за това дали технологичните гиганти не са твърде могъщи - но се наслаждават на иновациите, безплатните услуги и често по-ниските цени, които те предлагат.
Най-добрият начин да ги контролираме е да преоткрием американския антитръстов модел, който все още се основава на концепцията за вредата върху потребителите и това дали цените не се вдигат изкуствено. Фокусът обаче трябва да включва и въздействието на корпоративната мощ върху пазарната структура, конкуренцията, иновациите и качеството. Регулаторите се нуждаят също така от достатъчно ресурси.
Необходим е и много по-задълбочен контрол върху технологичните придобивания, за да се гарантира, че те не са насочени към неутрализиране или унищожаване на конкурентите. Докладът посочва, че от 1998 г. досега четирите гиганта са закупили общо над 500 компании. Антитръстовите агенции не са блокирали нито една сделка.
Проверката дали някои от тези придобивания не трябва да бъдат развалени си струва - особено покупката на Instagram от Facebook през 2012 г. По-малко ясно е обаче дали раздробяването или „структурните отделяния“, които докладът препоръчва по отношение доминиращите платформи на компаниите и други техни бизнес направления, засега са верният път.
САЩ и ЕС биха могли да се възползват от по-тясната си координация. Въпреки че не винаги е перфектен, Брюксел проправи път в технологичното регулиране и сега се подготвя чрез своя Закон за цифровите услуги да принуди големите технологични компании да споделят своите огромни бази от данни с по-малките си конкуренти. В зависимост от изхода на президентските избори през ноевмри, Вашингтон има шанс да започне да наваксва много по-бързо.
16:03 | 13.09.22 г.