Структурата на руската икономика ще попречи за бързото й възстановяване

Русия се справи по-добре от очакваното в условията на пандемия и безпрецедентна петролна криза. Тази относителна стабилност обаче прикрива слабостите, които ще попречат на икономиката й да се възстанови бързо дори ако страната ограничи щетите от втора вълна на коронавируса, пише Клара Ферейра Маркес за Bloomberg.

Властите се надяват, че блокадите все пак могат да бъдат по-леки от миналия път, за да се намалят икономическите вреди. Но опитът сочи, че те могат да удължат неудобствата за хората и щетите във финансовия сектор. Във време на избледняваща фискална подкрепа, ниски цени на петрола, протекционизъм и геополитическо напрежение това допълнително помрачава скромните дългосрочни перспективи.

Това е неприятна реалност за Кремъл, който трябва да си осигури победа на парламентарни избори през следващата година, последните преди президентския вот през 2024 г. При очертаващото се бавно икономическо възстановяване обещаният от президента Владимир Путин просперитет изглежда далеч.

Руската икономика в размер на 1,6 трилиона долара влезе в кризата със солидни валутни резерви, държавен инвестиционен фонд на стойност близо 180 милиарда долара и нисък дълг. През второто тримесечие БВП се сви със значителните 8%. Bloomberg Economics прогнозира спад от около 4% за тази година, далеч по-малък от очаквания от властите през март. 

Една от причините е, че с големите си държавни предприятия Русия е по-малко изложена към секторите, които спряха работа в пика на карантината. Хотелският и ресторантьорският бранш потънаха с близо 57% през трите месеца до юни, докато културата и развлеченията се свиха с около една четвърт, както и някои други услуги, но това е съставлявало под 1 процентен пункт от спада на БВП, според ING Groep NV.

Освен това икономическата блокада в Русия може би не беше толкова драконовска, колкото изглеждаше, а и беше отменена бързо през юни преди гласуването за конституционните промени, които могат да задържат Путин на власт до 2036 г.

Въпреки че не целият бизнес спря през пролетта, пандемията се задържа на платото си от над 4000 заразени на ден и през лятото. Последният скок на случаите може да не изглежда толкова тревожен, колкото огнищата в Испания, да речем, след като се вземе предвид броят на населението. Но той е широк и заплашваше възстановяването още преди седмици, тъй като инфекциите започнаха да нарастват и купувачите останаха вкъщи. Търговията на дребно и продажбите на автомобили спаднаха с повече от очакваното през август.

Социологическите проучвания показват, че руснаците от години не са били толкова загрижени за работните си места. Доходите бяха под нивата от 2014 г. дори преди настоящата криза, а след нея спадат. Безработицата достигна 6,4% през август. Да, не е толкова сериозна, колкото в други държави, но броят на търсещите работа все пак се е удвоил между март и средата на май. Също толкова притеснително, но и по-трудно за измерване, е нарастването на непълната заетост.

Задават се обаче и други, също толкова важни поне за Кремъл, проблеми. Несигурността в чужбина се простира от сблъсъците между Армения и Азербайджан, които засегнаха рублата, до президентските избори в САЩ през ноември и заплахата от нови санкции. Цените на петрола пък не помръдват.

Резултатът е един необичайно консервативен подход. Не е ясно дали стимулиращи мерки като евтините заеми и допълнителните обезщетения за безработица ще бъдат подновени - потенциален удар за потребителите, които поддържаха икономиката при първата вълна на вируса. Москва взема заеми в местна валута и вдига данъците на добивните компании, за да запълни бюджетния дефицит, вместо да черпи от своя резервен фонд.

Причините за оптимизъм не са много: обещаната от Москва ваксина, възприемането на работата от разстояние, което е потенциална благодат за държава с мащаба на Русия, и ръстът на електронната търговия.

Но същата икономическа структура, поради която Русия бе пощадена в разгара на кризата, в съчетание с политическата апатия, ще бъдат спирачка, докато другите страни правят скок. Дори след събитията, които белязаха 2020 г., властта няма голямо желание да потърси решения, които биха могли да ускорят реалния растеж - да речем, свиване на държавния дял в икономиката, намаляване на зависимостта от петрола и газа, или оттегляне на протекционистичните политики.

От 2009 г. насам средногодишният ръст на БВП едва надхвърля 1%. Ако не бъдат положени усилия за промяна на основните икономически дадености, това е дългосрочният тренд, който страната ще следва.

Датата на парламентарните избори, които понастоящем трябва да се проведат през септември 2021 г., може да породи безпокойство. Те могат да бъде изтеглени напред. Де да беше и икономиката толкова гъвкава.