Какви ще бъдат дългосрочните последици от пандемията? Малко отговори, ако изобщо има такива, са ясни. В сферата на финансите пазарите имат автоматични контролни механизми и стабилизатори. Предвиждането на въздействието на последните няколко месеца в бъдеще скоро се превърне в планиране на шахматна атака. Можете да опитате да предскажете как ще реагира противникът, но не можете да сте сигурни. Няколко неочаквани хода могат да провалят стратегията ви. Имайки предвид това, ето две исторически пандемии, чиито финансови последици са били трудни за прогнозиране по онова време, пише Джон Отърс за Bloomberg.
Ирландският глад
Болестта, която започва да се разпространява по ирландската реколта от картофи преди 175 години, ще доведе до ужасяващи страдания и ще промени хода на историята. Без картофения глад едва ли САЩ щяха да се възползват от притока на ирландски имигранти, които оказват голямо влияние в страната. Трима досегашни президенти произхождат от мигранти, избягали от този глад: Кенеди, Рейгън и Обама. Джо Байдън би бил четвъртият.
Без глада процесът на извоюване на независимост на Ирландия от Великобритания почти сигурно щеше да бъде различен. Гражданската война в Ирландия, проблемите в Ълстър и мъката около Brexit също можеха да са различни. Демографски все още може да се усетят въздействието на глада и емиграцията, която той е предизвикал. Миналата година Ирландия имаше население от 4,9 милиона души - най-много от над век, но все още под онези 5,1 милиона, регистрирани през 1850 г. За същия период жителите на Англия и Уелс са се увеличили от 17,9 на 59,4 милиона.
Гладът се случва на територията на тогавашната най-мощна държава в света. Как можа това да бъде позволено? Историците имат напълно различни обяснения. Правени са правдоподобни сравнения с Холокоста, като ирландските историци винят британците за умишлен геноцид. Като премиер на Великобритания Тони Блеър се извини официално на Ирландия, че страната му е направила твърде малко срещу глада. Но теоретиците на свободния пазар от института Мизес сочат, че английското правителство е направило „твърде много“. Според либертарианския аргумент, ако то не се бе намесило в работата на свободния пазар, Ирландия щеше да се справи с епидемията далеч по-добре.
Но една от най-интересните идеи идва от историка от Кеймбридж Чарлз Рийд в книгата му „Свободният пазар, ирландският глад и британската финансова криза”. Той твърди, че британската реакция е била осуетена от лошо финансово управление, което е довело до криза, поразително сходна в същината си със съвременната. Накратко, ясно е, че след като Робърт Пийл отстъпва премиерското място на лорд Ръсел, ирландските данъци биват повишени, а субсидиите се превръщат в заеми, които трябва да бъдат изплатени.
Разбира се, нищо не оправдава британците. Но по каква точно причина те обърнаха курса толкова погрешно? Рийд смята, че вината е в облигационния пазар. Лихвите по преобладаващите тогава британски ДЦК скачат, след като правителството опитва да заеме повече пари, за да се справи с глада.
Пазарът на облигации е бил в подем, както и този на злато. По онова време Великобритания е финансово доминираща, колкото САЩ сега, но няма изключителната привилегия да печата повече от собствената си валута при нужда. Тя все още е била обвързана със златния стандарт и вече е имала много непогасени дългове от успешните си войни по-рано през века. И така, докато британските политици се опитват да наберат средства за финансиране на помощта за Ирландия, инвеститорите решават да поискат парите си от Английската централна банка в злато, а не в банкноти.
Последните шест месеца щяха да бъдат много по-различни и вероятно много по-болезнени, ако доларът все още беше обвързан със златото. През 19-ти век британците прибягват до прехвърляне на тежестта от усилията за подпомагане на Ирландия към самите ирландци и многократно увеличават данъците. Резултатът е глад и смърт, и масова емиграция, чиито последици се усещат и до днес.
04:53 | 14.09.22 г.