Какви са последиците от климатичните кризи? Някои са очевидни, можем да ги усетим по кожата и косата си - жегата, бурите. Някои обаче се крият дълбоко в недрата на нашето общество, те едва ли се забелязват, но биха могли да бъдат решаващият фактор, когато става въпрос за наистина големите промени в обществото.
Авторът на този анализ на New Yorrk Times Абрахам Лъстгартен се сблъсква с известно чувство на проницание през последните няколко седмици. През последните години лятото бе и сезонът на страха в Калифорния - с все по-влошаващи се горски пожари. Но тази година сякаш бе още по-различна.
Безнадеждността на модела вече се очертава ясно, а пандемията вече вкара във финансова криза толкова много американци. Преместването вече не изглежда толкова далечна перспектива.
Лъстгартен със сигурност не е единственият американец, изправен пред подобни въпроси, най-главният от които е - дали не си струва да емигрира. Това лято донесе повече пожари, повече жега, повече бури - всичко това прави живота все по-несъстоятелен в по-големи райони на САЩ. Сушите редовно заплашват реколтите на Запад, докато разрушителните наводнения заливат градове и полета от Дакота до Мериленд и рушат язовири в Мичиган. Нарастващите морски нива и все по-силните урагани правят хиляди мили от американската брегова линия почти необитаеми. Докато Калифорния изгаряше, ураганът „Лора“ удари крайбрежието на Луизиана със скорост от 150 мили в час (над 240 км./час), убивайки поне 25 души - това беше 12-тата буря за 2020 г., още един рекорд. Междувременно Финикс издържа 53 дни при 110-градусова жега (43 градуса по Целзий) - с 20 дни повече от предишния рекорд.
Авторът открива една нация в началото на голяма трансформация. В САЩ около 162 милиона души - почти всеки втори - най-вероятно ще претърпят спад в качеството на околната среда, а именно - повече жега и по-малко вода. За 93 милиона от тях промените могат да бъдат особено тежки и до 2070 г., според анализа на вестника, ако въглеродните емисии се повишат до екстремни нива, най-малко четири милиона американци могат да се озоват на границата, на места извън идеалната ниша за човешки живот. Цената на съпротивата срещу новата климатична реалност нараства.
Щатски представители на Флорида вече признаха, че защитата на някои пътища срещу “морската инвазия” ще бъде непосилна. А националната федерална програма за застраховане от наводнения за първи път изисква част от нейните изплащания да се използват за финансиране на климатични проекти в цялата страна. Скоро поддържането на статуквото ще се окаже твърде скъпо.
Този текст на New Yorrk Times е за климатичната миграция в САЩ, извън пожарите, бурите и наводненията, дълбоко в северната част на страната. Какво вероятно би прогонило хората в крайна сметка? Грозноватият факт, че няма да могат да застраховат домовете си, което, от своя страна, ще намали стойността на тези домове в рамките на няколко месеца. Както във финансовата криза от 2009 г.
Въпрос на време е собствениците на жилища да започнат да осъзнават несъстоятелността на този подход. Пазарен шок, ако се задвижи от естеството на културното пробуждане, може да удари всеки един квартал там като заразна болест, а страхът ще разпространява съмнението - и девалвацията на цените, от врата до врата.
Но ако тези хора напуснат родните си места, то данъчните приходи на родните им градове ще се сринат, което от своя страна затруднява защитата срещу изменението на климата, което от своя страна насърчава хората да емигрират. Звучи като омагьосан кръг.