Все още е възможно президентските избори в САЩ през ноември да минат гладко по начина, по който протичат повечето избори - просто чрез преброяване на гласовете, назначаване на щатски електорални колегии и определяне на победителя по конституционните правила. Но с всеки ден този сценарий изглежда по-малко вероятен. Не може да се каже какъв ефект биха имали едни оспорени избори и конституционна криза върху икономиката на САЩ, но вероятно няма да е благоприятен, пише Ноа Смит за Bloomberg.
Президентът Доналд Тръмп дава все повече сигнали, че няма да признае изборите, ако загуби. Поради пандемията от коронавирус много избиратели не желаят да се трупат пред секциите и искат да гласуват по пощата. Привържениците на Джо Байдън изглеждат много по-склонни да упражнят вота си по този начин. Но Тръмп твърди (без доказателства), че при това гласуване се ширят измами. Той намеква, че няма да приеме резултат, при който евентуалната преднина на Байдън е дошла по пощата.
Има и други начини, по които Тръмп да отхвърли присъдата на демокрацията. Някои източници предполагат, че той обмисля начини за заобикаляне на резултатите от изборите в отделните щати, като чрез контролирани от републиканците щатски законодателни органи ще назначи членовете на електоралните колегии, които няма да гласуват за Байдън. Няколко съюзници на Тръмп, като политическия провокатор Роджър Стоун, дори настояват президентът да обяви военно положение, да изземе бюлетините и да извърши масови арести на политически опоненти.
Ако Тръмп откаже да признае легитимността на гласовете по пощата или използва особеностите на избирателната система, за да обезсили волята на гласоподавателите, това ще представлява най-малкото временна отмяна на демокрацията в Америка. Страната може да се присъедини към групата на Турция, Унгария и други бивши демократични, а сега квази-авторитарни държави.
Какъв ефект ще има това върху икономиката? Много изследвания показват, че политическата нестабилност води до по-нисък икономически растеж в бъдеще. Например, опитите за преврат в Африка на юг от Сахара обикновено възпрепятстват растежа през следващите години (интересното е, че ефектът е още по-лош, когато превратът не успее). Превратите, които свалят демократично избрани лидери, са особено вредни.
Пазарите на активи наскоро игнорираха огромни сътресения като COVID-19 и антирасистките бунтове със забележителна устойчивост. Възможно е те да понесат с лекота и суспендирането на американската демокрация. Една заобиколила изборите администрация на Тръмп може да почувства необходимостта да замести изгубената демократична легитимност с икономически просперитет и да излее фискални стимули. В дългосрочен план обаче лошото политическо управление може да доведе до рязък икономически спад, както във Венецуела, но това може да не стане с години. Растежът в Турция, например, продължи няколко години след масовите протести срещу президента Реджеп Тайип Ердоган през 2013 г.
По-сериозно икономическо въздействие може да настъпи, ако едни оспорени избори тласнат страната в хаос и граждански конфликти. Антирасистките протести през юни бяха може би най-големите в историята на САЩ. Ако непризнаването на изборите от Тръмп предизвика още по-мащабни демонстрации, то може да доведе до спирала на насилие, като леви и десни милиции се стрелят по улиците, ако не и по-лошо. Резултатът би бил, ако не гражданска война, то продължителен сектантски конфликт, подобен на размириците в Северна Ирландия.
Такива вълнения със сигурност биха били лоши за растежа. Те биха направили бъдещата икономическа политика изключително несигурна, тъй като тя зависи от поддържането на стабилност в държавата. Смята се, че такава несигурност има пагубен ефект върху инвестициите и брутния вътрешен продукт, а някои нейни измерители вече достигнаха до безпрецедентни нива.
Перспективата за хаос в градовете, конфликти с използване на насилие и несигурност относно това кой ще контролира страната през следващите години ще създаде много лоша бизнес среда. В най-лошия сценарий бизнесът и инвеститорите биха могли да решат, че САЩ е фалираща държава и че най-доброто място за парите им е в чужбина, поне докато нещата се успокоят. Резултатът може да бъде безпрецедентно изтичане на капитали - пари, бягащи от водещата световна икономика и същевременно изоставящи глобалната резервна валута. Това вероятно би означавало крах за долара, ръст на инфлацията в САЩ и дестабилизиращи потоци от горещи пари към Европа, Япония, Канада, Австралия, Южна Корея и други, по-стабилни развити държави. Биткойнът и златото вероятно ще поскъпнат, но други активи може да понесат катастрофални загуби, допълвайки спиралата на гражданските вълнения.
Бягството на капитали, изтичането на инвестиции и загубеният статут на долара като резервна валута биха причинили дълготрайна икономическа разруха. Вероятно САЩ никога повече не биха си възвърнали позицията на център на глобалното богатство и технологиите. Както когато Русия загуби Студената война и изпадна в хаос през 90-те години, колапсът на САЩ ще бъде дълбок и дълъг, а може би дори и по-лош, тъй като Америка има много накъде да пропада.
Това е най-лошият сценарий, но трябва да го имаме предвид. Като цяло, оспорените избори и социалните вълнения са неблагоприятни за икономиката. Републиканските сенатори, съдиите от Върховния съд и други властни фигури трябва да помислят много сериозно за потенциално огромната цена от позволяването на Тръмп да оспори присъдата на избирателната система.
13:50 | 14.09.22 г.