Каква вероятност има според вас за нова финансова криза? Този месец експертите от изследователската група Oxford Economics зададоха този въпрос на 162 глобални компании. Средният им отговор беше 20% през следващите две години, пише Джилиън Тет за Financial Times.
Това е два пъти повече от оценката за риска от втора вълна на пандемията от Covid-19 по света, и е равно, за съжаление, на вероятността за навременна ефективна ваксина.
Въпросните страхове вече имат осезаеми последици: те намалиха бизнес настроението, отчетено в проучването на Oxford от този месец повече, отколкото е оправдано от наличните данни. „Нашият анализ сочи, че опасенията от финансова криза обясняват голяма част от песимизма“, каза Джейми Томпсън, водещ икономист на анкетата.
Това би трябвало да безпокои инвеститорите, макар и не защото финансовата криза е напът да избухне веднага - поне не по гръмкия начин от 2008 г. Най-малко два фактора смекчават този риск.
Първо, Федералният резерв на САЩ и други централни банки дадоха да се разбере, че ще направят „каквото и да е необходимо“ (по израза на бившия шеф на ЕЦБ Марио Драги от 2012 г.), за да поддържат функционирането на пазарите през пандемията. Събитията през март бяха показателен пример: когато пазарът на американски държавни облигации замръзна, Фед се намеси чрез извънредна подкрепа за ликвидността.
Второ, банките не са източникът на тазгодишния икономически шок. Те също така са много по-добре капитализирани в САЩ и по-голямата част от Европа, отколкото през 2008 г. „Големите американски банки навлязоха в тази криза със силни позиции, а Федералният резерв предприе редица важни стъпки, за да помогне за укрепване на стабилността им“, посочва Рандъл Куорлс, високопоставен служител на Фед. Или както изтъква компанията за финансови данни Morningstar: „Този път рискът от несъстоятелност и капиталова криза във финансовата система на САЩ изглежда е много по-нисък.“
Има го обаче и следното съображения: Една финансовата криза не винаги се развива по същия начин, както при колапса на Lehman Brothers. Понякога финансовият стрес възниква по по-коварен начин. Традиционалистите могат да се заядат дали такъв сценарий заслужава описанието „криза“. Но ключовият момент е, че хроничният стрес може да бъде много икономически омаломощаващ, както респондентите в проучването в Oxford със сигурност знаят.
Един от проблемите във финансите е, както отбелязва главният икономист на Световната банка Кармен Райнхарт, че ливъриджът в много институции бе огромен още преди коронавируса. „Ако разгледате уязвимостите във финансовия сектор, е трудно да не бъдете доста песимистични в дългосрочен план“, ми каза тя по време на уебинар.
Към това се добавя фактът, че остава невъзможно да се изчисли мащабът на евентуалните кредитни загуби от Covid-19, докато пандемията продължава да бушува, особено защото широко разпространената политика на кредитна снизходителност крие голяма част от щетите. „Въпреки че банките не бяха причината за кризата, те не могат да очакват да излязат невредими“, отбелязва Хюн Сонг Шин, главен икономист на Банката за международни разплащания. „Първоначалната ликвидна фаза на кризата сега отстъпва място на тази на платежоспособността и несъмнено банките ще понесат основната тежест“.
Големите американски банки увеличиха резервите си, за да се справят с това. Но Райнхарт се опасява, че кредитните институции в страни като Индия и Италия са по-малко подготвени. Освен това свръхниските лихвени проценти подкопават рентабилността на банките.
Друг проблем е, че е трудно да се моделират бъдещите рискове поради липсата на исторически прецедент. „Кризите обикновено се случват поради цикъла на икономически върхове и дъна, който инвеститорите познават. Сега е различно“, добавя Райнхарт. Тъй като много повече финансова дейност вече се осъществява през небанковия сектор (чрез капиталовите пазари), неприятните изненади могат лесно да настъпят.
Причината за замръзването на пазара на щатски ДЦК през март, например, се крие у хедж фондовете - сектор, който регулаторите познават по-малко от банковия. Ако и когато лихвените проценти се повишат, може да се случат още такива шокове. Както Deutsche Bank предупреди клиентите си наскоро: „Виждаме нарастващ риск от финансово сътресение в бъдеще поради разрастващото се надценяване на активите и увеличаващите се дългове.“
Разбира се, такова евентуално сътресение може да не заслужава шокиращи заглавия, като се имат предвид всички по-непосредствено тревожни новини в момента. Но инвеститорите трябва да помнят следното: ако заемодателите реагират на тихото увеличаване на просрочията - и най-важното, на страха от бъдещ стрес - това може да затегне кредитните условия въпреки политиките на централните банки.
„Проучванията вече показват значително затягане на стандартите за кредитиране“, отчита Шин. Или както Райнхарт отбелязва: „Кредитна криза изглежда наистина много вероятна.“ Нищо чудно, че Oxford установява как финансовите тревоги са накърнили доверието и че шансът за V-образно икономическо възстановяване изглежда все по-малък.
05:56 | 14.09.22 г.