Това беше изненадващ ход - китайският държавен и партиен лидер Си Дзинпин обяви във вторник на виртуалния общ дебат на ООН в Ню Йорк, че Народната република възнамерява да стане климатично неутрална "преди 2060 г.". Емисиите на въглероден диоксид трябва да достигнат своя пик „преди 2030 г.“, обеща той в записано видео съобщение.
За първи път Китай формулира каквато и да е цел за климатична неутралност. Страната от години е най-големият емитент на вредни газове в света. Вече изпревари и Европа по отношение на въглеродните емисии на глава от населението. Докато Европейският съюз и Великобритания отделят 6,47 тона въглероден диоксид на глава от населението през 2019 г., Китай емитира 8,12 тона, а САЩ - цели 15,52 тона.
Инициативата на Си срещна широко одобрение в международен план. Експертите обаче бяха изненадани от това сериозно обещание.
„Въпреки че Си възнамерява да се разграничи от американците, аз все пак приемам твърдението много сериозно“, казва Феликс Матес, координатор на научните изследвания в областта на енергетиката и защитата на климата в Института Öko, цитиран от германския седмичник Die Zeit. „Целта на климатичната неутралност от гледна точка на амбицията е пълна промяна на посоката“, каза Матес.
Франс Тимерманс, еврокомисар по опазването на климата, написа в Twitter, че приветства съобщението, че Китай е определил дата за пика на своите въглеродни емисии и ще стане неутрален до 2060 г. Той добави, че всяка държава трябва да повиши своите климатични цели.
Обещанието на Китай може да се разглежда и като отстъпка към ЕС. Едва на срещата на върха ЕС-Китай в средата на септември канцлерът на Германия Ангела Меркел поиска от Пекин да си постави по-амбициозни цели за опазването на климата.
Изглежда, че една от стратегиите, които ЕС следва с идеята си да стане климатично неутрален до 2050 г., е постигната: „Поставихме си амбициозната климатична цел с надеждата, че и другите ще се примирят с нея. Защото не можем сами да спрем изменението на климата“, казва представител на ЕС пред Handelsblatt. "Затова сме изключително щастливи, че Китай участва”.
Той също така дава да се разбере, че сега ЕС трябва да положи още повече усилия, за да се конкурира с Китай. „Ние сме по-добри в изследванията, но китайците са по-добри в изпълнението“. Въпреки това ЕС би предпочел да защити климата чрез международна технологична конкуренция, вместо например чрез климатични мита, които крият риска от търговска война.
И Ли Ян, представител на Greenpeace в Китай, похвали анонса. „Това е много положителен сигнал в една предизвикателна за околната среда и глобалното сътрудничество година“, казва той. „Ако Китай, който отдавна е най-големият емитент в света, може да се ангажира с въглеродна неутралност, оправданията на останалите за забавянето с техните цели ще се стопят“. Решаващият фактор обаче според Ли е как ангажираността на Китай ще се прояви на място в страната.
Всъщност не е ясно как точно китайското правителство дефинира климатичната неутралност и с какви средства възнамерява да я постигне. Вярно е също така, че Пекин инвестира сериозно в разширяването на възобновяемите енергийни източници през последните години и увеличи своя дял в електроенергийния микс.
През 2019 г. Китай отново отчете най-големия дял от глобалните инвестиции в мощкапацитети за възобновяема енергия - 30%. Поднебесната империя разполага и с най-големите производствени мощности в света за възобновяеми енергийни източници. В края на 2019 г. в Народната република са инсталирани 789 гигавата, следвани от САЩ (282 GW), Бразилия (144 GW), Индия (137 GW) и Германия (124 GW).
Въпреки това делът на електроенергията от въглища все още е около 60 процента. И поради големия глад за енергия в Китай абсолютното потребление на въглища като енергиен носител се е увеличило. Тази година в Народната република са одобрени толкова нови електроцентрали, работещи на въглища, колкото за последно през 2015 г.
Освен това Китай също инвестира сериозно и в изграждането на въглищна енергия в други страни. Според Boston University Global Development Center Китайската банка за развитие и Експортно-импортната банка на Китай са инвестирали 51,8 млрд. долара във въглищни проекти от 2000 г. насам, плюс 88 млрд. долара в петролни проекти.
Това поражда съмнения доколко сериозно е китайското правителство с новата амбициозна цел - особено след като Пекин вече не спази обещанието си в други области - като отваряне на пазарите си или създаване на равни условия за чуждестранни компании в Китай. "Що се отнася до климата, Китай доказа, че се справя по-добре, отколкото в други области", каза Ли Шуо, експерт от Greenpeace East Asia.
Една област, на която трябва да се обърне внимание през следващите години, е енергийният сектор. Там е сравнително лесно да се намалят емисиите на вредни за климата газове. Дали Китай ще продължава да разчита на въглищата като източник на енергия, ще бъде показател за това до каква степен Пекин наистина подкрепя целите си, казва Ли Шуо. „Дали китайското правителство е наистина сериозно, ще се реши от две области: въглищата и стоманата“, казва експертът от Öko Матес. "Правителството трябва да действа първо там, ако иска да стане климатично неутрално до 2060 г."
Системата за търговия с емисии, по която Китай работи от 2015 г. и която според държавния глава на Китай Си Дзинпин трябва да надмине европейската система за търговия със сертификати, също може да има по-малък принос. Но стартът беше бавен заради различни препятствия, така че и до днес търгуваният обем и спечелените пари са сравнително малки.