Европейският съюз (ЕС) е световна икономическа сила, която отстъпва единствено на САЩ по размер. Но от друга страна блокът има сериозни затруднения по отношение на воденето на международна дипломация. Изненада ли е тогава, че много от автократите и националиститие по света продължават да пренебрегват ЕС, освен ако темата за разговор не е свързана с търговията, пише Андреас Клут в коментар за Bloombreg.
В момента най-гръмко се смеят на блока държавните лидери на Турция и Беларус. Двете страни са съседи на ЕС, като всяка от тях създава проблеми. ЕС, например, се забави с налагането на санкции срещу Буларус, след като няколко пъти отложи наказателните мерки. Една от причините бе, че Кипър наложи вето върху санкциите – право на всяка държава членка, тъй като ЕС все още изисква единодушие за всички външнополитически решения.
Това беше един от факторите, които „кастрираха“ европейската външна политика през годините. Пример за това е стремежът на Китай да „купи“ една или повече малки европейски държави с пищни инвестиционни обещания в замяна на тяхното вето срещу усилията на ЕС да защити правата на човека.
Но защо Кипър ще блокира санкциите срещу Лукашенко? Правителството в Никозия не е ли възмутено от бруталните репресии на демонстрантите, повечето от които са жени? Разбира се, че е. Но, както често се случва в делата на ЕС, Кипър се интересува много повече от друг конфликт: нарастващото напрежение с Реджеп Тайип Ердоган.
Етническото гръцко население на Кипър винаги е имало проблеми с Турция, която нахлува на острова през 1974 г. и в крайна сметка допринася за създаването на паралелна турска република в северните му части, призната само от Анкара. Откритията на находища на природен газ в Източното Средиземноморие изостриха враждата между местното турско и гръцко население, докато всички заинтересовани от ресурсите страни в момента усилено действат за реализирането на своите енергийни проекти.
През август, с характерна липса на финес, Ердоган изпрати изследователски кораб, придружен от военни плавателни съдове, до оспорваните води в Източното Средиземноморие. Това доведе до протести от страна на Гърция, Кипър и други държави. Франция дори изпрати свой военен кораб и два бойни самолета като недвусмислен предупредителен сигнал.