Китай и голяма част от Източна Азия имаха „добра” криза, най-общо казано. Неотдавнашното поскъпване на юана показва, че валутните пазари започват да осъзнават това. Но това е само върхът на айсберга. Промяната в икономическия баланс, от Запада към Азия, вече беше в пълен ход преди Covid-19. Пандемията просто я ускори, пише за Financial Times Джим МакКормик, глобален ръководител за търговската стратегия в NatWest Markets.
Да започнем с разглеждане на справянето на Пекин с коронавируса. Вярно е, че Covid тръгна от Китай, като геополитическите последствия от това все още са в сила. Броят на заразените и смъртността в региона обаче избледняха в сравнение с много други части на света. Опитът от предишни пандемии помогна, както и върховите технологии. Докато САЩ и Европа продължават да се борят с нови вълни от случаи на Covid, нивата в голяма част от Източна Азия остават ниски.
По-доброто управление на болестта доведе до по-добри икономически резултати. Китай бе единствената страна от 48 разглеждани, чийто брутен вътрешен продукт през второто тримесечие е надвишил този от края на 2019 г. Тайван, Виетнам, Южна Корея и Хонг Конг се нареждат след нея.
В рязък контраст, БВП на Испания за второто тримесечие бе с 20% под този от последното на предходната година, а на Индия - с 25%. Страните от Източна Азия, които успяха да избегнат блокажите, ограничиха щетите в услугите и строителния сектор. Китайските данни за икономическата активност през август показаха разширяване на възстановяването, като потребителите най-накрая се завръщат. И това се случва без никаква пряка държавна подкрепа, на каквато се радваха западните потребители. Успешното справяне с Covid в тези източноазиатски страни ще продължи да се изразява под формата на растеж, докато пакетите с фискална помощ на запад се ограничават.
Друг голям фактор за растежа е износът, тъй като Азия се оказва с правилния продуктов микс в ерата на Covid. Тайван, Южна Корея и Сингапур се възползваха от мощните си технологични сектори. Китай също преживя силен технологичен експорт и - иронично - ръст в износа на медицински и лични предпазни средства.
Много анализатори казаха, че кризата с Covid ще наруши глобалните вериги за доставки, но ранните свидетелства подчертават колко трудна може да бъде трансформацията. Китай увеличава пазарния си дял в износа, а не обратното. Азия е основният производител на стоки в света и това вероятно ще остане така задълго.
Най-важният показател за относителната сила на Китай, и може би най-изненадващият, е устойчивостта на платежния му баланс. Данните за търговския баланс на Китай през август показаха, че излишъкът отново се увеличава след спад през пролетта. Насред огромен глобален търговски шок, това е забележителен резултат - и още повече, тъй като отразява както солиден внос, така и силен износ.
Това има значение за валутните пазари. Всъщност обратната страна на устойчивия платежен баланс на Китай е нарастващият търговския дефицит на САЩ. Ако изключим петрола, американският търговски дефицит е близо до нов рекорд, като се увеличава значително през последните години. Американският долар отслабва спрямо азиатските валути през последните месеци. Очаквайте това да продължи.
Разбира се, превъзхождащото икономическо представяне на Китай си има цена, най-вече геополитическа. Напрежението между Вашингтон и Пекин от известно време се натрупва, като относителните промени в тенденциите при растежа и платежния баланс през кризата с Covid вероятно ще го повишат допълнително.
Засега Китай изостава доста от ангажиментите си по „фаза 1“ от търговската сделка със САЩ. До август азиатската държава е направила под 40 на сто от обещаните покупки за 2020 г. Вносът на соя от САЩ - един от най-видимите елементи на търговската сделка - се забавя през тази година, въпреки че общият внос на соя в Китай расте. Част от това може да се отдаде на сезонни фактори, но до края на годината трябва да се навакса много.
Погледнато по-назад, търговският излишък на Китай със САЩ е нараснал с почти 25% след избирането на Тръмп за президент до над 300 млрд. долара годишно. При цялото говорене, че „печели” срещу Китай, реално сегашната администрация не направи много за ограничаване на дългогодишната тенденция за все по-големи търговски дефицити. Това е по-трудно, отколкото изглежда.
В оспорваната предизборна кампания в САЩ тези тенденции може да предизвикат по-агресивна реторика от Белия дом. А и всъщност няма значение кой ще спечели през ноември. Напрежението между Вашингтон и Пекин ще продължи, като успешното справяне с вируса в Китай - довело до икономическа стабилност - само ще повиши залога през идните години.
11:11 | 14.09.22 г.