Готовността на Борис Джонсън да разруши репутацията на Обединеното кралство за честни сделки, като прекрои едностранно споразумението за излизане от ЕС, грабна заглавията. Новините обаче са по-лоши. Планираното законодателство за създаване на единен пазар след Brexit, включващ Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, показва също пренебрежение към конституционната уредба на Обединеното кралство. Отстоявайки ненакърнимото английско надмощие в съюза, британският премиер подканя Шотландия да го напусне, пише Филип Стивънс за Financial Times.
Съществува налагащ се възглед в правителството и парламента, както и в Единбург, според който Brexit е направил шотландската независимост неизбежна, а историята ще заключи, че въпросът е бил решен с гласуването на Англия да напусне ЕС, а Шотландия - да остане. Изтънелите връзки в съюза помежу им бяха безвъзвратно скъсани.
Има какво да се каже за историческата перспектива. Англо-шотландският съюз от 1707 г. е условно споразумение. Забележката на Джонсън от тази година, че „няма такова нещо“ като граница между двете нации, беше израз на безразличие, както и на невежество. Шотландия не се е отказвала от своята граница или от националността си - нито пък от отличителните си правна и образователна системи.
Съюзът беше за сътрудничество в чужбина. Шотландия си осигури достъп до нововъзникващата Британска империя, а Англия - до талантливи предприемачи, инженери и администратори. Империята отдавна е в миналото, а Brexit сложи край на всяка представа за съвместна инициатива отвъд британските брегове. Вместо това на Шотландия се предлага следният избор: ако се придържа към Англия, тя се откъсва от Европа. Референдумът за излизане на Великобритания от ЕС беше достатъчно лош. Заплахата да се наруши международното право по пътя към Brexit без сделка рискува да остави Шотландия изолирана на ръба на собствения си континент.
Историческите детерминисти (вярващите в предопределеността на събитията - бел. прев.) посочват също така острия контраст между политическата култура и темперамента на Англия и Шотландия, разкрит от Covid-19. Резултатите на двете нации при справянето с коронавируса бяха сходни, но стиловете бяха коренно различни. Предпазливият, открит подход на Шотландската национална партия на Никола Стърджън (Първи министър на Шотландия - бел. прев.) беше в противовес на стратегията на Даунинг Стрийт, описвана най-меко като хаос.
В този момент, когато Стърджън иска повторение на допитването за независимост от 2014 г., а социологическите проучвания показват солидно мнозинство в негова полза, едно надеждно подкрепящо съюза британско правителство би заявило, че нищо не е предопределено. Англия и Шотландия са облагодетелстваха взаимно от партньорството си.
Историята се пише от хора. Brexit, подобно правителство би продължило, може да бъде повод за нов договор между четирите съставни части на съюза. Властта, отвоювана обратно от Брюксел, ще бъде разпределена към всички краища на Обединеното кралство.
Борис Джонсън обаче пое обратния курс. Публично той се обявява за юнионист. Но скрито, свидетелстват правителствени служители, е чуван да хули Шотландия като „твърде левичарска“, харчейки пари, събрани от английските данъкоплатци, за щедри социални придобивки. Предразсъдъкът е отразен в законопроекта, който сега е в парламента, за създаване на единен пазар на Обединеното кралство.
00:46 | 14.09.22 г.