Федералният резерв потвърди отново в сряда, че живеем в странен монетарен свят, като оповести две парадоксални прогнози. Мъдреците от Комисията за открития паричен пазар (FOMC) заявиха, че икономиката се възстановява по-бързо, отколкото са предполагали, но въпреки това лихвените проценти ще трябва да останат близо до нулата до 2023 г., пише Wall Street Journal в редакционен коментар.
В някакъв смисъл изявлението на Федералния резерв просто дава повече конкретика относно новата политика за таргетиране на инфлацията, която председателят на Фед Джером Пауъл изложи миналия месец. Ние я нарекохме, полу на шега, „ниски лихви завинаги!“ Изявлението от сряда фиксира тези очаквания за нулеви лихви поне до 2023 г., ако дотогава средната инфлацията не достигне 2% или повече.
Как обаче, в паметта на покойния вече Пол Волкър (председателят, спечелил битката с високата инфлация от 70-те и началото на 80-те години - бел. прев.), Фед може да предскаже какви ще бъдат лихвените проценти в края на следващия президентски мандат, когато толкова погрешно оцени икономиката преди три месеца? През юни медианната прогноза на Комисията за БВП тази година беше минус 6,5%. Деветдесет дни по-късно очакваният спад е само минус 3,7%. Средната прогноза през юни за безработицата в края на годината беше 9,3%, а сега е 7,6%.
Дори да се отчете несигурността, предизвикана от Covid-19, това са големи разлики. Според предвижданията на Фед стабилният растеж ще се възобнови през следващите три години, като безработицата ще спадне до 4% през 2023 г., БВП ще расте с 2,5%, инфлацията ще е 2%, но лихвените проценти все още са почти нулеви. Хм?
Фед изостави старата връзка между инфлацията и безработицата, изобразена от Кривата на Филипс, което е добре. Но централната банка изглежда няма заместваща теория за монетарната политика отвъд заявяването, все по-изрично, че иска инфлацията наистина да скочи преди да повиши лихвените проценти. Сега Пауъл е в ролята на анти-Волкър, който ще направи кавото и да е необходимо, за да стимулира инфлацията.
Друг момент: по време на пресконференцията в сряда Пауъл повтори лекцията си пред Конгреса, че е необходима повече фискална подкрепа за икономиката. Той не предложи други аргументи освен потребителските разходи и не даде конкретни насоки. Изглежда, че иска Конгресът просто да харчи повече.
Моля ви се. Фискалната политика не е работа на Федералния резерв или поне не би трябвало да бъде. Колкото повече Фед се меси в дебатите за разходите, толкова повече хората ще го възприемат като политически играч. Прогнозирането на лихвените проценти след четири години е достатъчно трудно.