По време на двете десетилетия като лидер на Русия Владимир Путин рядко прикриваше презрението си към западната демокрация и върховенството на закона. Отравянето на руския политически активист Алексей Навални, на фона на усилващи се репресии, подкрепяни от Русия, срещу опозиционните лидери в Беларус, показва докъде могат да стигнат Путин и неговите приятелчета, за да заглушат враговете си и да запазят властта, пише Bloomberg в редакционен коментар.
Откровеното предизвикателство на Русия към международните норми изисква силна реакция на Запада. Тя няма да дойде от администрацията на Тръмп, чиито леки укори постоянно се подкопават от очевидното уважение на президента към Путин. В отсъствието на Америка европейските лидери трябва да разработят координирана стратегия за противодействие на руската заплаха за стабилността на континента и да наложат по-строги санкции за поведението на евразийската държава.
Кризата в Беларус е най-непосредственият тест. Пет седмици след като фалшифицираните избори предизвикаха масови протести срещу президента Александър Лукашенко, правителството започна да арестува и изгонва от страната водещи опозиционни фигури и да открива криминални производства срещу тях. Говори се, че Путин е изпратил руски оперативни работници да поемат контрола над беларуските държавни медии и че е намекнал за по-силова намеса, ако антиправителствените протести ескалират. Путин и Лукашенко, които се срещнаха в понеделник, изглежда също обмислят стъпки към политическа интеграция - форма на „мека анексия“, отдавна преследвана от Путин, която да му позволи да разшири руското влияние по-близо до Европа.
Западът има ограничено въздействие върху събитията в Беларус, но европейските лидери трябва да направят всичко възможно, за да укрепят демокрацията там. Европейският съюз трябва да наложи забрани за пътуване и замразяване на активи на хора от режима, замесени в отвличането и хвърлянето в затвора на опозиционни лидери. ЕС трябва да преустанови икономическото и политическото сътрудничество, докато всички политически затворници бъдат освободени и се проведат нови избори под международен надзор. Поотделно и като цяло, европейските правителства трябва да подкрепят продемократичните групи с пари, професионален и образователен обмен и техническа помощ за социалните медии, на които беларусите разчитат, за да превъзмогнат подкрепяната от Русия дезинформация.
Противопоставянето на Путин изисква също така Европа да бъде отбита от най-мощното руско геополитическо оръжие: природният газ. Естествената цел е „Северен поток 2”, тръбопроводът, изграден под Балтийско море, за да пренася газ директно от Русия до Германия. Покушението срещу Навални, който остава хоспитализиран в Берлин след отравяне с новичок, засили натиска върху канцлера Ангела Меркел да спре проекта. След като преди това настояваше за завършване на строителството, позицията й се промени. Сега тя казва, че би било „погрешно да се изключва каквото и да било“, докато Путин не даде обяснение за отравянето на Навални.
Германия трябва незабавно да се откаже от „Северен поток 2“. Зависимостта й от вноса на газ от Русия вече е твърде висока. А и с понижаването на цените поради слабото глобално търсене, сега е подходящ момент за диверсификация. Германия може да внася повече газ от САЩ и страните от Персийския залив, а и от източници в Източното Средиземноморие, ако напрежението между Гърция и Турция бъде смекчено. Прекратяването на зависимостта на Германия от руската енергия ще намали лостовете на Путин спрямо Европа и ще отслаби руската икономика, подкопавайки вътрешната подкрепа за него.
Може да се използва и твърда сила. Европейските правителства трябва да работят съвместно, за да усилят своя военен капацитет чрез модерни оръжия, общи учения и по-силна киберзащита. Ако имаме късмет, една нова американска администрация може също да помогне, като възстанови ангажимента на САЩ към трансатлантическия алианс. Но който и да спечели Белия дом през ноември, обуздаването на путинова Русия е задача, с която Европа трябва да се захване по-категорично.