Звучи ли ви познато: Eдин разбирач през март има акция за 200 долара, продава я през юни за около 600 долара, но след това я купува обратно през юли и август за между 900 и 1000 долара. До септември тя се е върнала на 200 долара. Кофти. Tesla тази година? Yahoo през 2000 г.? Не. Става въпрос за сър Исак Нютон, който е бил въвлечен в голямата инерционна търговия с акциите на South Sea Co., която отбеляза цели 300 години този месец. Той е загубил еквивалента на повече от 3 милиона днешни долара. Нютон, чийто Втори закон за движението касае инерцията на тяло, равняваща се на силата, действаща върху него, не е знаел, че той важи и за акциите, пише Анди Кеслър за Wall Street Journal.
Когато бичите пазари вървят, инвеститорите излизат и се включват. Тези инерционни инвеститори смятат, че ако една акция расте, това ще продължи. Но обикновено има някакъв източник, който надува акциите: или структурна аномалия, която подвежда инвеститорите да мислят, че постоянно нарастващите цени на акциите са реални, или източник на капитал, който купува и купува - пословичните „глупави пари“. Приемете това като гигантска духалка за камина, приспособление подобно на акордеон, която вкарва свеж кислород, за да поддържа огъня.
Повечето хора просто обвиняват Федералния резерв - особено днес, с неговата политика на нулеви лихвени проценти - за вкарването на въздуха, който задейства инерционните инвеститори. Това е основателно, но е само част от истината. Дългите пазарни вълни винаги са примамвали инвеститорите, които смятат, че е умно да влязат, дори и късно. Всички забравят поговорката „Не бъркайте разума с бичия пазар.“
В някои отношения преди беше още по-лесно да се увлечеш. През 1929 г. можеше да закупите акции с едва 5% първоначална вноска, в сравнение с днешния марджин от 50%. Дори Граучо Маркс (известен американски комик от миналото - бел. прев.), който не би влязъл в нито един клуб, се присъединява към инерционните инвеститори и губи много при борсовия крах.
60-те и 70-те преживяха нифти-фифти балона (модните тогава 50 акции с голяма капитализация, считани за сигурен залог - бел. прев.) През 1987 г. в основата бяха поскъпващият долар и японците, които купуваха всичко. Спомням си историята на инвеститор от голяма японска застрахователна компания, който поискал от пазарен стратег списък с любимите му 20 акции. Погледнал го и казал да му купят по 100 000 броя от всяка.
През 2000 г. се ширеха коментари от рода на: „Интернет е подценен.“ Новите правила за търговия означаваха липса на ликвидност на Nasdaq, така че анализаторите можеха да ударят едно леко рамо на дадена акция и тя да скочи с 20 пункта. Освен това пороят от първоначални публични предлагания (IPO) с последваща шестмесечнa забрана за продажба на акции от големите акционери подксазваше, че търговията не бе отражение на истинското търсене и предлагане.
Финансовата бъркотия през 2008 г. имаше много бащи, но за мен в основата беше липсата на способност за установяване точната ценa на модни деривати, поради което купонът продължи, доста след като проблемите възникнаха.
Стигаме и до тазгодишната мания, при която стойността на Tesla достигна почти 500 милиарда долара въпреки липсата на оперативна печалба. Е, това със сигурност са последните дни на един дълъг технологичен бичи пазар, започнал през 2009 г. (и с много къси позиции по пътя). Но след това добавете как Covid задържа хората вкъщи и постави фокуса върху технологиите, плюс никакъв спорт, което направи дневната търговия с акции единствената възможност за залагане, приветствана от основателя на Barstool Sports blog.
13-те милиона начинаещи инвеститори в трейдърската платформа Robinhood имат достъп до части от акции и сделки с нулева комисиона, всички чрез интерфейс, подобен на този при игрите, който включва голям зелен бутон „Сделка“. Спекулациите се подхранват и от трейдърските идеи в r/wallstreetbets, канал на Reddit (новинарски сайт - бел. прев.) с 1,5 милиона членове.
Тази маса от купувачи върна Hertz от мъртвите (поне временно) и тръгна след SPACs (компании за придобиване със специално предназначение), които са съвременните слепи фондове и често не завършват добре. Днешните инерционни инвеститори също гонят сплитовете на акциите, което не променят с нищо реалната стойност на фирмата. Същото важи за включването на нови емисии в индекси като S&P 500. Исак Нютон би могъл да обясни логиката.
Но достатъчно ли е това да вдигне акциите до небесата? Може би, но наскоро виновникът бе разкрит - чудовищна духалка, разгаряща пазарния огън. SoftBank, която изгуби милиарди, инвестирайки в WeWork, купи опции за 4 милиарда върху технологични акции на стойност около 50 милиарда долара. Фирмите, които продадоха опциите на SoftBank, трябваше да се хеджират, като всъщност купуваха поскъпващите акции. Схванахте ли този омагьосан кръг? Както всички балони, той се прекъсва, когато парите свършат.
Напоследък фондовата борса е скоростно влакче, на което мнозина ще продължат да се возят. Но когато забележите духалката, най-добре оставете последните включили се на пазара да станат последните излезли. Харесва ми и друга стара поговорка на Уолстрийт: Ръката на брокера трябва да трепери, когато подава поръчка на борсата. Същото трябва да е, когато кликате върху бутона „Сделка“. Не бъдете инерционни инвеститори.
20:11 | 13.09.22 г.