ЕЦБ има по-спешни задачи от инфлационното таргетиране

Като отдадени последователи на модата европейските централни банкери също следват интелектуалните тенденции, зададени от други. Когато таргетирането на инфлацията беше на мода през 90-те години, ЕЦБ прие новия режим и се превърна в абонат на икономическата теория, която стои зад него. Инфлационното таргетиране се оказа зашеметяващ успех за около десетилетие. Това приключи приблизително по времето, когато поредица от кризи връхлетяха Европа. За последен път основната инфлация в еврозоната беше над 2% през 2008 г., пише Волфганг Мюнхау за Financial Times. 

Постоянната неспособност на ЕЦБ да достигне целта за инфлацията - близо, но под 2% - няма нищо общо с нейното ниво или вградената асиметрия. Инфлационното таргетиране зависи ключово от допускането, че политиките на централната банка имат доверие сред широката общественост. Имаше време, преди много години, когато синдикатите и работодателите използваха целта на ЕЦБ като база в своите преговори за заплатите. Никой не прави това сега. ЕЦБ загуби контрол над инфлацията. Тя не е виновна, но това е реалността.

Възприемането на друг тип цел няма да промени нищо. В момента се разгръща дебат относно алтернативна концепция: таргетиране на ценовото ниво. Разликата е, че този режим дипуска компенсиране на минали отклонения от целта, докато инфлационното таргетиране туря пепел на миналото. Федералният резерв на САЩ току-що прие това, което бих нарекъл гъвкаво таргетиране на ценовото ниво, което позволява инфлацията да надхвърля целта, за да компенсира недостигането й в миналото, но без да се ангажира с формално бъдещо ниво на цените. Американската инфлация е напълно възможно да надхвърли 2% с възстановяването на икономиката, но няма шанс това да се случи в Европа. През август основната годишна инфлация в еврозоната достигна рекордно ниско ниво от 0,4%. Икономическото възстановяване отслабна след първоначалния отскок след блокирането.

Въпросът, който европейските регулатори трябва да си зададат, е: как еврозоната успя да попадне в дезинфлационен капан? Мисля, че следните два фактора имат роля: недостигът на публични инвестиции и хроничната неспособност да се предоставят дискреционни фискални стимули по време на криза.

Добър пример за потенциално нескопосан стимул е френският план за мерки от страна на предлагането на стойност 100 млрд. евро, който включва различни видове намаляване на корпоративния данък, повечето от които ще започнат едва през 2021 г. Европейската комисия и държавите членки са много добри в заблуждаването на доверчивите наблюдатели с големи цифри в заглавията. Германия беше аплодирана за пакет от 25 милиарда евро като кредитна подкрепа за малки и средни компании, макар че досега са усвоени само 700 милиона евро.

Също така между февруари и юли правителствените депозити в банковата система на еврозоната нараснаха с 339 млрд. евро. Това са пари, които бяха запазени за стимули, но които правителствата трупат. Ще бъде интересно да видим каква част от наскоро договорените фискални стимули за 312 милиарда евро в ЕС ще си проправят път до реалната икономика. Фискалните стимули е разумно да се броят чак като се види как са изразходвани. Дотогава гръмките заглавия е най-добре да се приемат като обещание.

Когато икономиките са заседнали в така наречената трайна стагнация, те имат по-големи проблеми от целта за инфлацията. Не съм привърженик на Модерната парична теория, но тя адресира правилно едно нещо: време е да поставим под въпрос настоящата доктрина и нейните характеристики, като таргетиране на инфлацията и тясно свързаната идея за независимост на централните банки. И двете разчитат изключително на валидността на теория, която упорито не успява да обясни основните характеристики на икономическия живот през 21 век.

Допълнително главоболие за европейските регулатори е поскъпването на единната валута. Курсът евро/долар достигна 1,20 в началото на септември. Номиналният ефективен обменен курс на еврото - претеглен според търговските потоци - достигна петгодишен връх през август.

Това е среда, в която европейските политици и централни банкери трябва да останат фокусирани. Ще бъде опасно отстъпление, ако те пропилеят следващите 12 месеца с обсъждане таргетирането на ценовото ниво, когато има по-спешни въпроси, като корпоративната платежоспособност, производителността и поскъпващото евро.

ЕЦБ трябва да бъде брутално честна както със себе си, така и с лидерите на ЕС относно това, което може и не може да постигне. Би било погрешно да се твърди, че монетарната политика е неефективна. Но би било погрешно да се твърди и обратното: че централната банка може да направи и постигне каквото и да е необходимо.