Борсовият балон в САЩ може да стане един от най-големите в историята

Преживявам дежавю.

През 1988 г., като млад и неопитен инвеститор, срещнах транспортен анализатор от Nomura. Той обясни как средно голяма и силно задлъжняла железопътна компания притежава земя в Токийския залив. Тя имаше потенциал да построи гигантски апартаментен комплекс върху нея, като по този начин се диверсифицира към силно печелившия пазар на недвижими имоти, пише за Financial Times Андрю Парлин, основател и главен инвестиционен директор на консултантската компания Washington Peak.

Нямаше значение, че земята беше запустяла и недостъпна. Нито че придобиването на необходимото разрешение щеше да отнеме години. Анализаторът създава сложни финансови модели, показващи как акцията всъщност струва пет до десет пъти повече от тогавашната ѝ стойност. Главата ми се завъртя. Дори японските железопътни компании бяха  сред активите, включени в една от най-мощните мании за акции и недвижими имоти в съвременността.

Тогава всичко, което имаше и най-малката връзка с недвижимите имоти, беше в центъра на спекулациите. Сега най-горещите сектори в Америка са почти всички променящи технологии. Акциите с реална или възприемана експозиция към облака, цифровите плащания, електрическите превозни средства, растителната храна или нещо общо с икономиката на стоене вкъщи се изстреляха в космоса.

Историите около най-популярните компании новатори са точно толкова нереални, колкото случилото се в Япония. Образуват се балони около отделни акции и сектори. С разширяването на концентричните кръгове от пазарно преувеличение все повече акции биват заразени. Жестоко надценените корпоративни разкази предизвикват отделяне на цените от фундаменталния анализ.

Така акция като Tesla има пазарна капитализация от около 400 млрд. долара, спрямо 80 млрд. през март и 40 млрд. преди година. Възходът на Tesla тласна целия пазар на електрически превозни средства в луди спекулации. Такива надценени пазарни ниши продължават да се появяват, така че в крайна сметка в големи части от пазара се натрупват огромни и дестабилизиращи излишъци.

Също както набъбващите съотношения цена-счетоводна стойност сигнализираха за огромен спекулативен риск в Япония в края на 80-те години, където активите бяха господстващата мода, така и днес в САЩ безумно високите съотношения цена-продажби подчертават пълната липса на реализъм в оценките на най-горещите акции на растежа.

Обикновено това съотношение е доста стабилно, тъй като приходите не следват големите колебания при печалбите, а и не са толкова лесни за манипулиране чрез креативно счетоводство, колкото печалбата или счетоводната стойност. Но рядко се случва една акция да се търгува при съотношение цена/продажби от над 10 пъти. Дори такава акция да има нетен марж на печалбата от 20 процента - наистина много висок - коефициентът ѝ цена/печалба би бил колосалните 50 пъти.

Днес, според данни на Bloomberg, 530 от всичките 8 513 листнати обикновени акции в Америка се търгуват за над 10 пъти продажбите. Това е 6,2%, спрямо 3,8% при най-ниското ниво на пазара през март. Само в пика на дотком балона, през март 2000 г., можем да открием по-висок дял - 6,6%.

През 2000 г. три от първите 10 американски акции по пазарна капитализация имаха съотношения цена/продажби от над 10 пъти: Cisco, Intel и Oracle. Днес има четири такива: Microsoft, Facebook, Tesla и Visa. Въпросът е, че космическите коефициенти цена-продажби не остават там, както луковиците на лалета през 17-ти век в Холандия не успяха да поддържат цената от 100 000 долара.

Това показва проблема с балоните. Те не изчезват след гладко и ендогенно свиване, а продължават да се надуват, докато се спукат. Ето защо пукването им е обикновено шокиращо, грандиозно и хаотично.

В мемоарите си от 2007 г. бившият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан пише, имайки предвид края на 1996 г., че „Америка се превръща в нация на акционерите“. Той отбелязва, че общата стойност на щатските акции се е увеличила от 60% от брутния вътрешен продукт през 1990 г. до 120% през 1996 г. - „съотношение, надминато само от японското в разгара на балона там от 80-те години“.

В Япония това съотношение бе скочило до 140% в края на 1989 г., според Световната банка. В САЩ през 2000 г., за изумление на Грийнспан, то достигна същото ниво. Днес съотношението е вече почти 200 процента. Само компаниите от индекса S&P 500 струват около 30 трлн. долара, или 150% от БВП.

Кога и как ще свърши това е невъзможно да се каже. Но тъй като Фед преследва мащабни покупки на активи и става все по-мек по отношение на целта си за 2% инфлация, балонът на фондовия пазар определено е на път да се превърне в един от най-големите в историята.