Кой път ще избере Беларус: Този на Украйна или на Армения?

Украйна и Беларус са две от най-сходните в културно и географско отношение нации в Европа. Техните източни славянски езици, основните християнски православни църкви и особеното местоположение между Русия, от една страна, и ЕС, както и НАТО, от друга, са сравними и преплетени.

И двете нации са до голяма степен близки до православните руснаци. Все пак обаче украинците и беларусите са като постколониален народ на друго ниво, коренно различно от пост- и неоимперските руснаци, чиито международни амбиции отчасти са по-сходни с тези на днешните турци и китайци, пише Андреас Умланд от Центъра за европейска сигурност в свой анализ за онлайн изданието Emerging Europe.

Докато някои украински крайни групи крият иредентистични мечти към Кубанския регион в Южна Русия, хегемонични трансгранични претенции не могат да бъдат намерени нито в украинския, нито в беларуските политически дискурси. Украинците и беларусите са - за разлика от много руснаци, унгарци или сърби, териториално наситени хора.

Въпреки тези и други съществени и структурни прилики между Беларус и Украйна, повечето коментатори - независимо дали са западни, руски, беларуски или украински - днес наблягат на различията, а не на приликите между двете братски нации. „Беларус НЕ Е Украйна!“ е основното послание на последните коментари на много политици и експерти относно продължаващото въстание в Минск.

Разлики между Беларус и Украйна

Всъщност, беларусите имат история от предисъветски, съветски и постсъветски период, която е различна от тази на украинците. Беларуският национализъм по време на царския период е много по-слаб от украинския либерализъм и етноцентризъм - важно различие, актуално и до днес.

По време на Студената война беларуската диаспора е по-малко организирана и активна от далеч по-видимите украински емигрантски общности в Западна Европа и Северна Америка. Не на последно място, новата беларуска държава - за разлика от украинската - участва в няколко от различните неоимперски организационни схеми на Русия от 1991 г. насам.

Преди всичко Беларус е един от съоснователите на двете основни организации, които държат заедно хегемонистичното царство на Москва на територията на бившите царска и съветска империи днес. Минск стоеше в корените на така наречената Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС), доминиран от Русия вид „Варшавски договор 2.0“. ОДКС едва ли е случайна инициатива, основана е по случай 50-ия рожден ден на Путин в управляваната тогава от комунистическата партия Молдова на 7 октомври 2002 г.

Беларус също е член-основател на Евразийския икономически съюз (ЕАЕС), чийто първоначален тристранен договор беше подписан от Москва, Минск и Астана в разгара на ескалацията на хибридната война на Кремъл срещу Киев, на 29 май 2014 г. Като псевдокопие на ЕС този съюз пое значителни национални прерогативи в области като регулирането на търговията и производството от своите държави членки.

Днес ЕАЕС е основният инструмент за популяризирането на Русия като независим и уж сериозен глобален „полюс“ в уж многополюсен свят. Беларус е важен за геополитическия мираж на Кремъл, тъй като е единствената държава, която предоставя на ЕАЕС изключително географски елемент, изключително европейски елемент (Армения е културно европейска, но географски азиатска).

Нещо повече, Беларус подписа на 8 декември 1999 г. - точно осем години след сключването на Беловежките споразумения, които разпуснаха СССР, Договор за основаване на Съюзна държава с Русия. Скоро този исторически документ беше изцяло ратифициран от двете страни. Все пак Съюзният договор досега парадоксално не е довел до появата на нов политически съюз. Въпреки появата на някои институционални атрибути, руско-беларуската съюзна държава съществува само на хартия.