След всеки финансов скандал логичният въпрос е: къде бяха регулаторите?
Когато американската Комисия по ценните книжа и борсите започна разследване срещу Enron през 2001 г., енергийната компания вече беше загубила 83% от пазарната си стойност и беше обявила банкрут. Наскоро поредицата от скандали с пране на пари в Европа показа, че регулаторите са пропускали покрай очите си предупредителните сигнали в продължение на години, пише Лионел Лаурент за Bloomberg.
Но когато става въпрос за зрелищния срив на германския любимец Wirecard, нещата са още по-притеснителни.
Знаем точно какво е правил BaFin – банковият регулаторен орган на най-голямата европейска икономика, през месеците, довели до шокиращото разкритие за дейността на компанията през юни. Тогава стана ясно, че 1,9 млрд. евро от средствата й изобщо не са съществували. Не само че BaFin се моташе с разследването, ами и погна именно хората, които се опитваха да разкрият съмнителните счетоводни практики на Wirecard
Когато започнаха да се трупат доказателства за практиките на компанията по страниците на в. Financial Times на база данни от вътрешни източници и документи, BaFin подаде оплакване срещу журналистите на вестника и някои търговци на късо. Няколко месеца по-късно тя забрани продажбите на късо на акции на компанията – знак за подкрепа за Wirecard. Години по-рано, когато Zatarra Research повдигна въпроса за контрола на риска на Wirecard, регулаторът отново започна разследване, но не срещу финансовата компания.
Институционалните пристрастия и белите петна в действията на властите не са нищо ново, разбира се. Американските регулатори не успяха да разкрият схемата „Понци“ на Бърни Мадоф в продължение на десетилетия, тъй като той бе толкова известна фигура във финансовите среди. Успехът на Wirecard най-вероятно е заслепил BaFin по същия начин, както го направи с одиторите, акционерите и германските медии.
Коментарите на председателя на регулатора Феликс Хуфелд от юли и август разкриха серия от оправдания. Той заяви, че BaFin не разполага с правомощията да разследва цялостно измамата на Wirecard и агенцията е направила всичко по силите си, за да задейства надзорните органи и прокуратурата. Той дори заяви, че – макар да има банков лиценз – Wirecard всъщност е класифицирана като технологична компания. Това е толкова погрешна категоризация, сякаш да наречеш говеждо по бургундски вегетарианско ястие.
Още по-притеснително е разкритието, че служители на BaFin са търгували акции на Wirecard през месеците, преди тя да обяви несъстоятелност. Търгуваните книжа може и да са били малко като цяло, но предвид ролята на регулатора за обществеността това е нещо ужасно.
На фона на отказа на Хуфелд да подаде оставка и останалите още много въпроси без отговор не е чудно, че германските депутати решиха да започнат парламентарно разследване.
Но това, което наистина е необходимо, е реформа на германската регулаторна система за надзор. Въпреки че никой не очаква за една вечер в Германия да бъде въведен същия строг режим като в САЩ, то надеждата е BaFin да успее да изчисти името си и да се поучи от скандала.
Свързаните помежду си европейски финансови пазари изискват силни регулатори. Случаят на Wirecard може и да е краен и възмутителен, но разкри пропуски в германския надзор, както и липса на разбиране за рисковете, които обработващите плащания компании и финтех секторът понасят. Това е проблем, като се има предвид ролята на финтеха в цялостната система. Подобряването на дейността на BaFin би трябвало да помогне за справянето с предизвикателствата - или поне да позволи на журналистите и продавачите на късо да си вършат работата.