Ерата на Шиндзо Абе също бе и ера на Си Дзинпин. Настоящите лидери на Япония и Китай взеха властта в рамките на седмици един след друг. Абе беше избран за министър-председател на Япония през декември 2012 г. на 58-годишна възраст. Само месец по-рано Си беше назначен за генерален секретар на Китайската комунистическа партия на 59-годишна възраст, пише Гидиън Ракмън за Financial Times.
Това беше повече от съвпадение във времето. Основната задача на Абе - както тя бе описвана от най-близките му съветници - беше да укрепи Япония така, че да се справи с все по-могъщия и авторитарен Китай.
Сега японският премиер се оттегля поради лошо здраве, като задачата му е неизпълнена. Той отиграваше трудна ръка с умение и решителност. Но неудобната истина е, че стратегическата дилема на Япония не може да бъде разрешена само от Токио. В крайна сметка съдбата на страната може да зависи от политическите развития, които са извън нейния контрол - в САЩ и в Китай на Си Дзинпин.
По време на управлението на Си стана ясно, че Китай възнамерява да стане доминиращата сила в Азия - а може би и в света. Обезпокоително за всяко правителство в Токио, съвременният китайски национализъм е пропит с антияпонски настроения - датиращи от японската инвазия и бруталното отношение спрямо Китай през 30-те години. Двете страни все още имат териториален спор, като техните самолети и кораби често се предизвикват около островите, които японците наричат Сенкаку, а китайците - Диаою.
Всеки японски премиер, който изгражда отговор на надигащия се Китай, тръгва от лоши изходни позиции. Населението на Япония застарява и намалява, а националният дълг на страната е колосален. Китайската икономика стана по-голяма от тази на Япония преди десетилетие и продължава да расте с по-бързи темпове. Пекин налива пари в нови военни кораби и ракети с темпове, на които Япония не може да отговори.
Китай също е изправен пред демографско предизвикателство, тъй като и неговото население застарява. То обаче си остава над 10 пъти по-голямо от японското - и асиметрията в силата между двете държави нараства с всяка година. Освен това пацифистките настроения са дълбоко вкоренени в Япония. Промяната на японската конституция, за да се позволи на армията да се бие в чужбина, се оказа политически невъзможна за Абе.
Изправено пред тези реалности, би било изкушаващо японското правителство да приеме политика на отстъпки пред Пекин. Но всяка такава политика в крайна сметка ще има висока цена за японската свобода и автономия.
06:20 | 14.09.22 г.