Семейството на Алексей Навални може и да разчита на Германия да спаси живота на руския опозиционен лидер. Но ако те очакват правосъдие, са на погрешното място, посочва изданието POLITICO в свой материал.
Докато Навални лежи в медикаментозна кома в болницата Charité в Берлин, Меркел говори в петък пред журналисти само на няколко преки оттам, коментирайки своята стратегия спрямо Русия.
„Не смятам, че трябва да променяме политиката си спрямо Русия“, зави германският лидер. „Гледаме на това като на постоянна линия“ на политиката, заяви тя.
Критици на канцлера посочват, че именно в непрекъснатостта е проблемът. На фона на постоянна руска агресия през последните години – от анексирането на Крим до нападението срещу чеченски гражданин посред бял ден в центъра на Берлин – Меркел наблягаше на важността от ангажирането на руския президент Владимир Путин в диалог. В петък тя отново повтори тезата си.
„Трябва да продължим да разговаряме с Русия“, заяви тя.
Но ако Германия само разговаряше с Русия, то нейните американски и европейски партньори може би нямаше да са толкова раздразнени. Според тях призивите на Германия за „диалог“ са отчасти ефемизъм за търговски връзки, най-вече по отношение на газопровода „Северен поток 2“. САЩ, както и редица европейски държави, са против проекта, който според тях възнаграждава лошото руско поведение.
Попитана дали случаят на Навални може да създаде условие за спиране на „Северен поток 2“, който е близо до завършване, но все още се бави заради американски санкции, Меркел се възпротиви.
Обстоятелствата около предполагаемото отравяне на Навални ще бъдат обстойно разследвани и представени, заяви канцлерът. Но в същото време случаят с руския опозиционер „трябва да бъде отделен“ от разговорите за „Северен поток 2“, категорична бе тя. Меркел също така подчерта, че нейната позиция по „бизнес проекта“ не се е променила.
„Северен поток 2“ трябва да бъде завършен“, категорична бе тя.
Позицията на Берлин по проекта, както и по отношение на Русия като цяло, озадачава мнозина от неговите партньори, най-вече балтийските държави, които остават по-уязвими на агресия от страна на Москва.
„Невъзможно е да се създаде едно пространство за бизнес и икономически въпроси и отделно пространство за политически въпроси, когато става въпрос за Русия“, посочва латвийският министър на външните работи Едгар Ринкевич пред POLITICO. „Може да се опитате да го направите, но другата страна не гледа на света по същия начин“, смята той.
Налице са някои достатъчни доказателства, че германската стратегия за ангажиране на Русия на фона на нейното поведение просто я окуражава да продължи в същия дух. Това също така тревожи и други държави в региона, на-вече тези в Централна и Източна Европа, чиято история ги кара да са предпазливи спрямо руско-германското сътрудничество.
Настоящата политика на Германия спрямо Русия има своите корени в стратегията за т. нар. Ostpolitik от времето на Студената война. Въведена за първи път от канцлера Вили Бранд през 70-те, Ostpolitik цели да активизира връзките със Съветския съюз чрез търговия и културен обмен – стратегия, която според мнозина германци е помогнала за края на Студената война и е поставила основите за обединението на Германия.
Този опит е до такава степен вкоренен в германската колективна психика, че политиката за приемственост на правителството спрямо Русия е широко подкрепяна в редица партии от политическия спектър. Но за мнозина чужденци Германия е заседнала в миналото.
„Германската идея винаги е била повече от нуждата от енергия, а чрез създаването на тази взаимозависимост с Русия ще се помогне за модернизирането на държавата“, казва Даниел Хамилтън, бивш американски дипломат, който прекарва голяма част от кариерата си в Германия. „След намесата в Украйна смятам, че европейските настроения са определено по-различни. Но германският проект продължава и не смятам, че е бил перосмислен“, допълва той.
07:28 | 14.09.22 г.