Светът може да живее и без Давос

Давос може да е пропуснал възможността да се оттегли елегантно.

Огромното събитие, събиращо директори на компании в любимия им алпийски курорт, беше отложено по-рано тази година. Организаторите замислят по-малка по мащаб дигитална алтернатива на обичайния януарски форум. Те са прави да твърдят, че светът има спешна необходимост да се възстанови след социалните и икономически сътресения, породени от пандемията. По-големият въпрос е дали Световният икономически форум е правилното място за очертаването на пътя към възстановяването, пише Клара Ферейра Маркес в коментар за Bloomberg.

Ако не друго, допълва тя, 2020 г. ни показа колко много обществото се нуждае от нови гласове. 

50-годишното събитие не е променило света, въпреки сериозната си мисия, но определено представлява впечатляващ опит за това. Основателят му Клаус Шнаб превърна събирането в незабележителен швейцарски курорт в годишна среща на глобалния елит, изграждайки нестопанска лидерска империя с годишни приходи от около 380 млн. долара. Дори му беше трудно да повтори това чудо с миниверсии на други места.

Въпреки всички шеги за милиардерите и мястото им в планините, Давос имаше цел да събере заедно бизнес лидери, политици и заставащите зад различни кампании, които рядко могат да се срещнат едновременно на едно и също място. Това дори има известни демократични аспекти. Главни изпълнителни директори и дори Боно от U2 трябва да чакат на опашки за проверки за сигурност или за гардероб, а повечето делегати се придвижват из града единствено пеша.

Нищо от това обаче не прави Давос правилното място за създаването на нов икономически и социален ред или за справяне с дълбоките разриви, подчертани още по-ясно от пандемията. Всъщност почти всичко останало за събитието - от недостъпното му местоположение до членския внос в Световния икономически форум, е възможно най-далеч от нуждите от приобщаващ свят след Covid. Той ще изисква място, което е готово да заглуши високите гласове на лидерите за достатъчно дълго, че да се чуят и гласовете на онези с по-различни гледни точки, които не им дават чак такава гласност.

Давос измина дълъг път от това, което беше, когато го посетих за първи път около 2005 -2006 г. Тогава открих по-малко жени на високи позиции. Вместо това повечето сервираха кафе. Сега организаторите притискат компаниите да изпращат смесени екипи. И все пак жените са под една четвърт от поетителите, а азиатците, африканците и латиноамериканците също могат да са далеч по-добре представени. В крайна сметка това е място, което оформя елит в елита, докато участниците се губят в йерархията от цветни значки и концентрични кръгове според влиянието им. Само на модните ревюта в Милано съм виждала подобна хитрост в разделянето на публиката на касти.

Лесно е да се присмиваш на директорите, които летят с частни самолети, за да слушат речи за климатичните промени, или които обсъждат неравенството, но не и заплатите на директорите. Холандският историк Рутгер Брегман предизвика сензация през 2019 г., като предположи, че трябва да се говори по-малко за филантропия и повече за избягването на данъци. Той се пошегува, че това е конференция на пожарникарите, но никой не говори за вода. В крайна сметка не го поканиха отново.

През 2020 г. е по-трудно от всякога за политиците и директорите да оправдаят едно пътуване до Давос, особено когато други ключови събития се случват онлайн. През април колегата ми Марк Гилбърт писа за фонд мениджъра Standard Life Aberdeen, който е дарил близо 4 млрд. долара, които е трябвало да похарчи за пътувания, но ги е дал за обществени проекти. Други биха могли да последват този пример.

Но има по-важна причина да се намери алтернативен форум, който да реши как да изглежда светът след коронавируса. Просто е – хората в Давос често грешат. Те не успяха да предвидят световната финансова криза през 2007 и 2008 г. и дори отхвърлиха заплахата. Те не смятаха за осъществима идеята Доналд Тръмп да стане президент и не очакваха Brexit или възхода на други популистки вълни. Саудитският престолонаследник Мохамед Бин Салман беше млад реформатор, който трябваше да бъде подкрепен на форума, само месеци преди убийството на журналиста Джамал Кашоги. През януари тази година малцина бяха загрижени за нововъзникващия коронавирус, въпреки че екстремното време и климатът най-сетне влязоха в основния списък с притеснения. Това отчасти е ефектът на ехото и човешките пристрастия, но е и липса на многообразие, която прави толкова трудно чуването на различни идеи. За съжаление, може да са точно онези, от които се нуждаем.