Хората са оправдано разтревожени от Китай. Той руши Хонконг, загубвайки международното доверие в този процес, което затруднява сключването на бъдещи сделки с ръководството му. Китайската външна дипломация в стил „разделяй и владей”, особено към страни, по-малки от САЩ, е агресивна и незряла. Икономическата стратегия на Си Дзинпин, в която държавата играе водеща роля, се върна към маоисткия модел, като поставя частното предприемачество под контрола на Комунистическата партия и експлоатира външнотърговските отношения с чужбина.
Подкрепям усилията да се изкара наяве това възмутително поведение - и да се работи с партньорите и съюзниците на САЩ, които до голяма степен са съгласни с нас - за да се разработи възможно най-ефективният подход за справяне с него, пише за Wall Street Journal Джордж Шулц, министър на финансите при Никсън и държавен секретар при Рейгън.
Американците отдавна подценяват напредъка на Китай и амбициите на неговите лидери. С неохота приемам, че днешният Китай е различен от този, с когото някога съм работил конструктивно. Но докато работим в настоящето, трябва да разгледаме и бъдещите отношения със страна, която е изправена пред значителни вътрешни структурни проблеми, свързани с развитието ѝ. Следващите 20 години в Китай едва ли ще повторят предходните 20.
Вземете работната сила. Ръстът на брутния вътрешен продукт е резултат от нейния растеж и този на производителността в страната. Дън Сяопин веднъж ми обясни как изобретателността и упоритата работа на китайците ще доведат до огромен напредък, предвид пазарната либерализация. Това се съчета с бума на налични работници - прилив на младежко население плюс миграция от селото към града. Китайският БВП нарасна от 11% от този на САЩ през 1997 г. до 63% две десетилетия по-късно, избавяйки стотици милиони от крайната бедност. Но работната сила в днешен Китай намалява, за разлика от стабилния, движен от имиграцията растеж в САЩ, като се очаква да загуби 174 милиона работници до средата на века. Използвайки фраза на политическия икономист Никълъс Еберщат, това ще „ограничи възможното“ в китайската икономика.
Междувременно китайското население над 65 години е напът да се удвои до 2050 г. до близо 400 милиона. Мнозина ще се нуждаят от подслон или друга социална помощ. Младият, продуктивен и поемащ рискове досега Китай по същество не бюджетира мрежа за социална сигурност. Няколкото последователни поколения на единствени деца - още през 1990 г. четири пети от децата в Шанхай нямаха братя или сестри - преобърнаха традиционния семеен модел на грижа за възрастните хора. И даването на приоритет на момчетата в ератата на политиката на едно дете доведе до това, че сега в страната има недостиг на жени. Това не представлява политика да не се ражда, но може да доведе до подобен резултат.
10:01 | 14.09.22 г.