Докато руският опозиционен лидер Алексей Навални лежи само на няколко минути път от офиса ѝ в Берлин, германският канцлер Ангела Меркел постепенно е започнала да губи търпение към руския президент Владимир Путин, посочва Bloomberg в свой анализ.
Но също така Меркел не знае какво да прави. Тя е подразнена от това, че държавният глава не е показал гъвкавост, посочват двама запознати с нейните позиции източници, пожелали анонимност. За Путин Меркел е връзката със Запада, която предпочита да подбира внимателно езика си.
Израснала в Източна Германия и говореща руски, Меркел се опитва да засили позициите си, за да отвори канал за комуникация с Путин – бивш агент на КГБ, работил в Дрезден преди падането на Берлинската стена през 1989 г.
Но тонът ѝ се промени. По-малко от два часа, след като лекарите в Берлин установиха, че Навални по всяка вероятност е бил отровен, Меркел поиска от Путин пълно и незабавно разследване на събитията.
Скоростта, с която тя е реагирала, посочват източниците, е целяла да изпрати сигнал към Кремъл за това колко сериозно Меркел гледа на въпроса. Той е и на първо място в списъка с причини за германско недоволство, включително убийство посред бял ден в берлински парк миналото лято и кибератака срещу Бундестага от 2015 г.
Ограничено влияние
Но каквото и влияние да е имала Меркел, то изглежда до голяма степен се е изпарило. Колкото и да осъжда анекисрането на Кримския полуостров, това не промени случващото се там, въпреки че Путин бе изключен от Г-8.
Полиция охранява болницата в Берлин, където лекуват Алексей Навални. Снимка: Bloomberg L.P.
И с ангажимента на американския президент Доналд Тръмп с предизборната кампания в САЩ и идването към своя край на управлението на Меркел следващата година, Путин може все по-смело да започне да действа без страх от последствия.
Процесът вече е започнал, говорителят на Кремъл с лекота отхвърли искането на Берлин за разследване с довода, че от такова няма нужда, тъй като тепърва трябва да се установи дали Навални в действителност е бил отровен. Председателят на долната камара на руския парламент Вячеслав Володин пък дори предположи, че цялата случка с опозиционера може да е „провокация на Германия и други членки на ЕС, целяща да създаде още обвинения“ срещу Москва.
Отслабване на влиянието
Винаги ще се връщаме към един и същи въпрос за това какво е необходимо, за да се промени геополитическото уравнение в света. Гражданското недоволство срещу Кремъл в Далечния изток в Русия и бунтове срещу подкрепяния от Путин белоруски лидер Александър Лущашенко може да се окажат някои от необходимите промени.
Според Андрей Кортунов, директор на основания от Кремъл Руски съвет за международни отношения, отравянето на известна опозиционна фигура може да се възприеме от Запада като „знак, че Путин губи контрол върху ситуацията“.
Но ако напрежението достигне своя връх, проекти като „Северен поток-2“, който правителството на Меркел защитава въпреки яростните критики от САЩ и самия ЕС, може да се окажат изложени на риск.
„Това може да промени баланса в ЕС и германците да се окажат принудени да правят отстъпки“, смята Кортунов.
Липса на вяра
Доверието между Меркел и Путин се намира на историческо дъно, а отношенията им продължават да се влошават, откакто Русия анексира Кримския полуостров от Украйна през 2014 г. и заради подкрепата на страната за сепаратистите в Донбас.
През май пък Меркел определи предполагаемото руско участие в кибератаката срещу Бундестага от 2015 г. като „възмутително“. Междувременно германската прокуратура повдигна обвинения за смъртта на грузинския гражданин, който бе убит посред бял ден миналия август. Според обвинението зад убийството стоят руски държавни представители.
Случаят бе фокус на последната среща между Меркел и Путин по време на среща, посветена на ситуацията в Украйна в Париж. Тогава Меркел отново повтори призива си за правна подкрепа от Русия в решаването на казуса и Путин се съгласи. Но, както посочиха германски държавни представители, такава помощ нито е била получена, нито се очаква в скоро време.
13:17 | 14.09.22 г.