Със сигурност в никоя друга самопровъзгласила се демокрация да си противник на управляващия режим не представлява такава смъртна опасност, както в Русия на Владимир Путин. Алексей Навални, в кома в болница в Омск след подозрения за отравяне, се присъединява към будещия отвращение списък на онези, които се оказаха мъртви или борещи се за живота си. Те варират от опозиционни фигури като Борис Немцов и Владимир Кара-Мурза до журналисти като Анна Политковская - и има още много. Очевидният опит за убийство на лидера на опозицията е още едно доказателство за културата на политическо насилие в Русия, пише Financial Times в редакционен коментар.
Въпреки че Навални е харизматичен протестър, господството на Кремъл над медиите, съдилищата и избирателната система направи почти невъзможно за него да направи политически пробив. Но разследванията му за корупцията, опаковани в популярни видеоклипове, гледани от милиони, го превърнаха в трън в петата на управляващия кръг.
Те му спечелиха врагове и сред руската бизнес и политическа класа. Ако той наистина е отровен, не е сигурно дали за това са отговорни властите или хора, свързани с държавата. И все пак в Русия те трябва да бъдат първите заподозрени, докато не се докаже друго. В крайна сметка опозиционният лидер беше многократно арестуван, почти ослепен в едното око с антисептична боя и получи мистериозна „остра алергична реакция” в затвора миналата година. Твърденията му, че въставането срещу диктатурата в Беларус ще се пренесе в Русия, със сигурност не са се понравили на Кремъл.
Това, за което руското ръководство несъмнено е виновно, е че позволява безнаказаност за такова насилие. Понякога тези, които си служат с пистолета или отровата са вкарвани в затвора, но поръчителите на убийства никога не се разкриват. Кремъл е склонен да отхвърля атаките срещу опонентите си като „провокации“. От време на време има намеци, че настоящи или бивши агенти от службите за сигурност - или местни босове като властващите чеченски главорези - вземат нещата в свои ръце, надявайки се да се „докарат” пред президента. Путин обаче можеше да даде да се разбере на всички, че подобни дейности няма да бъдат толерирани.
Когато доказателствата срещу свързани с държавата фигури изглеждат категорични, отговорът често е ехидна усмивка. Андрей Лугавой, един от двамата мъже, които Великобритания обвини в убийството на бившия офицер от КГБ Александър Литвиненко в Лондон през 2006 г. с полоний-210, стана руски депутат година по-късно. Путин му даде медал (официално за парламентарни заслуги) през 2015 г., докато британското разследване още беше по радиоактивните следи на Лугавой в Лондон. Военните, обвинени в отравянето на Сергей и Юлия Скрипал с нервно вещество в Солсбъри, дадоха смехотворно интервю, в което твърдяха, че са пристигнали със самолет в мрачен февруарски уикенд, за да видят кулата на местната катедрала.
Чуждестранните инвеститори не трябва да си затварят очите. Някои твърдят, че има и „по-лоши“ режими, или че техните пари и технологии могат да насърчат промяната. Подобни твърдения бяха по-валидни през първото десетилетие на Путин на власт, когато все още имаше надежда, че неговата „направлявана” демокрация може да се развие в по-либерална посока. Вместо това, в третата му декада като лидер, и с картбланш да управлява до 2036 г., авторитарната система на руския президент става по-мрачна.
В много страни сега има закони в стил Магнитски, позволяващи санкции срещу нарушители на човешките права, които трябва да бъдат използвани срещу всички длъжностни лица, замесени във вероятното покушение над Навални. Лидери като френския президент Еманюел Макрон, които се стремят към „рестартиране“ на отношенията с Русия, също трябва да бъдат предпазливи. Необходим е диалог по въпроси като ядрените оръжия. Но всеки, който иска да се ангажира, не трябва да има илюзии относно естеството на системата, която Путин създаде.
05:17 | 14.09.22 г.