В една от най-лошите си мирновременни години в историята САЩ в края на краищата успяха да получат утеха. Колкото зле се справиха с пандемията от Covid-19, толкова бързо смекчиха икономическите й ефекти. Фискалната помощ за затворената икономика спечели двупартийна подкрепа през март. Законът за грижите на стойност 2 трлн. долара - приблизително една десета от БВП - вдигна обезщетенията за безработица, осигури кредити на компаниите и заздрави щатските управи. Като се има предвид първоначалното отхвърляне на спасяването на банките от Конгреса през 2008 г., това, което се случи сега, не беше гарантирано, пише Financial Times в редакционен коментар.
Дори тази утеха обаче изглежда е мимолетна. Очевидно е необходим още един кръг на фискална интервенция. Продължаващите трудности, ръстът на инфекциите и повторното затваряне на много бизнеси, които отвориха, поставят това извън съмнение. Но този път политиката се проваля.
Демократите и републиканците не могат да се споразумеят за размера или продължителността на новите помощи. Сред невидимите жертви на този спор са получателите на допълнителните 600 долара седмична помощ за безработица, която бе приета през март. Тя изтече на 31 юли. Демократите искат да я удължат до края на годината, докато републиканците посочват моралния риск от липсата на стимули за работа. Демократите предлагат мерки за общо 3,4 трлн. долара. Републиканците се инатят при тази цена.
Не е неоснователно безпокойството от интервенция в такъв мащаб. Тя може да има изкривяващи ефекти и да доведе до прахосничество. Връщането към някакво подобие на нормалност ще включва разплитането на това кълбо от фискални трансфери и кредитни линии. Характерът на кризата обаче е такъв, че политиците засега трябва да заложат на действията. Конгресът дебатира на воля, докато човешката цена във вид на уволнения и отнемане на домове нараства стремглаво. При пазарлъка за помощите, например тези за безработица, законодателите трябва да са склонни към щедрост и скорост.
В идеалния случай би било достатъчно вслушването в съвестта. Ако това не свърши работа, законодателите трябва да помнят, че сред безработните са много от техните собствени гласоподаватели и че изборите са след по-малко от три месеца.
Освен на американските тегоби, Конгресът трябва да обърне внимание и на последиците за световната икономика, която Америка направлява. Първият законопроект беше международно събитие. Ако се получи, следващият също ще е такъв. Джей Пауъл, избран да председателства Федералния резерв от президента Доналд Тръмп, и далеч не виден социалист, предупреждава срещу преждевременното оттегляне на правителствената подкрепата за икономиката.
Би било от полза, ако Тръмп поеме водещата роля. Той е по-малко идеологически привърженик на свободния пазар от много свои съпартийци, включително Лари Къдлоу, неговият икономически съветник. Показателно е, че президентът се постара да се асоциира с първоначалните стимули на Закона за грижите. При задаващите се президентски избори той има интерес от това, което се оказва популярна намеса в икономиката.
Напоследък обаче приносът на Тръмп се сведе до предложение за намаляване на данъците върху заплатите. („Какви заплати?“, ще попитат тези без работа). Президентът също повтори инсинуациите, че демократите искат да спасяват щатите, които управляват. Първото е идея, която неговата собствена партия казва, че няма да подкрепи. А второто просто скапва междупартийното настроение, необходимо за сделка.
В крайна сметка тази безпрецедентна интервенция ще трябва да бъде финансирана чрез някаква смесица от данъци, заеми и намаляване на разходите. Политиците, които се страхуват от разширяването на правителствената роля, или на дефицита, със сигурност трябва да посочат път към по-"нормално" състояние на фискалните дела.
Междувременно обаче опустошената икономика се нуждае от тяхната помощ. Често очерняният Вашингтон спаси част от репутацията си през пролетта. Сега е близо отново да я изгуби цялата.
06:43 | 12.09.22 г.